О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 24.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7334/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Държавно ловно стопанство „Т.”, ТП на „Ю.”, представлявано от директора К. Н. и процесуален представител адв. Б. Ч.-Р. срещу решение № 123/х 25.07.2013 г. по гр.д.№ 257/ 2013 г. на Ямболския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба „А.”-ЕООД, представлявано от управителя А. А., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.Х. К., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
Въззивният съд е потвърдил решение №131/ 28.02.2013 г. по гр.д.№ 1770/ 2012 г. на Ямболския районен съд. С него касаторът е осъден да заплати по иск с правно основание чл.79 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата 12 000 лв.,представляващи разходи за обработка на земеделска земя в землището на [населено място] през стопанската 2011-2012 г. и обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата 13 000 лв.,представляващи стойността на нереализираната реколта, ведно със законната лихва от 09.07.2012 г. и направени разноски по делото.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът-ответник по касационната жалба в настоящото производство, е обработвал описаните в исковата молба земеделски земи. На 10.04.2012 г.- следващия ден след откриване на причинената щета, той изпратил писма до Министерство на земеделието и храните /МЗХ/, Югоизточно държавно предприятие и Д. „Т. –Я.”, представляващи заявления по чл.117 от Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча /ППЗЛОД/.Експертна комисия, назначена от ОД „Земеделие”-Я., във връзка с подаденото заявление до МЗХ е проверила земите, с обща площ 618,243 дка и е установила повреди в посевите,вследствие на механично изравяне,като най-големи са били пораженията в масивите,граничещи с горския фонд. Директорът на Д. „Т. Я.” също е назначил експертна комисия по повод подаденото заявление, която е установила, че земите,обработвани от ищеца, са извън обхвата на дейността му и същото е препратено в Р.-С.. Според заключението на първата назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, засегнатите площи с изцяло унищожени посеви са 263,145 дка; причината за щетата е механично повреждане, вероятният причинител са диви или селскостопански животни; разходите вложени за 1 дка земя, засята с пшеница, са 97 лв., за цялата засегната площ- 25 525,06 лв. Стойността на неполучената реколта е в размер на 51 997,45 лв.Засегнатите земи попадат изцяло в териториалния обхват на Ловностопански комплекс „М.”, включен в предмета на дейност на касатора, те са в непосредствена близост с горските територии на комплекса. Ловностопанските мероприятия за изхранване на дивеча са недостатъчни.Поради неизвършването им е налице неконтролируемо увеличение на запаса от диви животни.Според показанията на разпитани по делото свидетели, в нивите са забелязани диви прасета,налице са и характерни следи оставени от тях. Въззивният съд е направил извод, че според нормата на чл. 79 ал.1 ЗЛОД обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопански райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча. Приел е,че ищецът е подал в срока заявлението по чл. 117 ППЗЛОД и е инициирал административно производство по чл.82 ЗЛОД.На основание чл.31 ал.3 АПК е счел, че искането,внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята за внесено в срока .Обстоятелството,че компетентният административен орган,на който е препратено заявлението и който след като е бил сезиран, не е установил и определил размера на обезщетението по чл.82 ЗЛОД, не изключва възможността ищецът да защити правата си в съдебен процес.Приел е, че именно касаторът стопанисва дивеча, който е нанесъл щети на ищеца, че реколтата ,засята на 263,145 дка е напълно унищожена и че е налице причинно-следствена връзка между увреждането от дивите прасета и настъпилите щети. Намерил е, че разходите за засяване на културите представляват загуба за ищеца, а нереализираната реколта-пропусната полза. Уважил е изцяло предявените искове, доколкото според заключението на назначената СТЕ същите са в значително по-голям размер от претендирания.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния спор по делото в противоречие с влязло в сила решение от 10.05.2008 г. по гр.д.№1408/2007 г. на Кюстендилския районен съд, който е отхвърлил предявените от ищеца искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЛОД,поради липса на извършена процедура по чл.117 ППЗЛОД и поради липса на предпоставките за уважаване на иск по чл.50 ЗЗД. Счита,че е налице противоречива практика, която следва да бъде уеднаквена по реда на чл. 293 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че не следва да се допусне касационно обжалване на решението ,постановено от въззивния съд. Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК , за да бъде селектирана касационната жалба, е необходимо касаторът да обоснове като предпоставки за това наличието на общо и допълнително основание.Общо основание за допустимост на касационно обжалване е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната му воля. В случая такъв въпрос не е поставен, не е направен дори и опит да бъде формулиран. Твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен спор не представлява поставяне на обуславящ правен въпрос. Касационният съд не може сам да формулира въпроса, въз основа на оплакванията и твърденията, съдържащи се в изложението, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Поставянето на въпроса е задача на касатора и чрез него той обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. По-нататък в изложението касаторът е посочил, че въззивното решение противоречи на друго решение на първоинстанционен съд, но не го е приложил, нито е представил доказателства ,че последното е влязло в сила.Според цитираното ТР-т.3, противоречива съдебна практика е налице, когато правният въпрос,от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК.Съдебна практика представляват само влезлите в сила съдебни решения. Ако касаторът беше извел правен въпрос и доказал противоречиво разрешаване на същия във влезли в сила съдебни решения, би обосновал допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. При противоречива съдебна практика ВКС постановява решение в хипотезите по чл.291 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че цитираното решение не е относимо към изводите на въззивния съд, тъй като в него е направен фактически извод, че ищцата не е подала заявление за установяване на нанесените щети,т.е. не е налице идентичност на фактите. Не е обосновано и допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Това основание е налице, когато по поставения въпрос е налице неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на такава. Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна, или защо трябва да бъде променена, или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретната правна норма, чието тълкуване иска. Необосноваването на приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК има за резултат недопускане на касационно обжалване .
С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, отразени в приложения договор за правна и защита, като заплатени в брой .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123/25.07.2013 г. по гр.д.№257/2013 г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА Държавно ловно стопанство „Т.” да заплати на „А.”-ЕООД сумата 500/петстотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: