О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
[населено място], 08.11. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2241 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ против определение № 1799/11.06.2018г. по ч.гр.д. № 2196/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено определение № 5934/13.03.2018г. по гр.д. № 12067/2017г. на СГС—17 състав по реда на чл.248 ГПК в частта, с която А. А. И. и О. А. А. са осъдени да заплатят на частния касатор сумата над 600лв. за всеки ищец до размера от по 3516лв. за всеки ищец, представляващи разноски за производството.
В частната касационна жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че не следва да се отрича правото на ответника по частично предявен иск да организира още в самото начало на процеса /а не само след увеличение на иска/ защитата си /уговори и заплати адвокатско вазнаграждение/ в зависимост от размера на цялото вземане. Моли за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение и отмяна на същото.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че производството срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е било образувано по искове на А. А. И. и О. А. А. с цена по 1000 лв. за всеки един ищец. Към момента на подаване на отговор на исковата молба, с който са били представени и доказателства за направени разноски от ответника за адвокатско възнаграждение – общо 9600лв. за двамата ищци, исковете все още не са били увеличени по размер. Впоследствие въз основа на молба на ищците СРС с определение от 20.06.2017г. е увеличил размера на всеки иск до 80 000лв., а СГС с определение от 05.01.2018г. е прекратил производството по делото, поради недопустимост на исковете срещу посочения ответник. След тълкуване на нормите на чл.7, ал.2 и ал.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.68 и чл.69, ал.1, т.1 ГПК въззивният съд е заключил, че страните са свободни да договорят размера на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по-нисък от нормативно определените в наредбата размери. В тази връзка размерът на минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, което от своя страна се определя по искове с материален интерес според цената на иска, каквато е тя към същия момент. В конкретния случай САС е отчел, че към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие по процесния спор минималният размер по всеки иск е 360лв. с ДДС. Тъй като е преценил, че делото е с определена фактическа и правна сложност апелативният съд е счел, че в тежест на всеки ищец на осн. чл.78, ал.4 ГПК следва да се възложат разноски в размер на по 600лв. с ДДС.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол.
В настоящия случай в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор формулира при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – тъй като „ въпросът е от значение за развитие на правото“, следния правен въпрос: „ Правилно ли е при частично предявен иск адвокатското възнаграждение на ответната страна да се изчисли върху посочения пълен размер на имуществената претенция?“
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В частност точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване и това основание ще е налице ако касаторът обосновава и двата му аспекта.
В случая частният касатор се позовава само на една част от визираното по-горе допълнително основание – « развитие на правото», т.е. налице е непълнота, която обосновава извод за липса на въведено допълнително основание, а оттук и за недопускане на касационно обжалване на атакуваното определение на САС.
Освен това не е изпълнено и изискването към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. С произнасянето си въззивният съд не е отрекъл възможността на страните по договор за правна защита и съдействие свободно да договарят размера на адвокатското възнаграждение, т.е. съобразно критерии, които те считат за относими към определянето му /вкл. и пълния размер на вземане, за което е предявен частичен иск/. Също така САС е изложил и допълнителни аргументи, а именно относно задължението си по чл.78, ал.5 ГПК при възражение да редуцира този размер, ако прецени, че се явява прекомерен с оглед конкретната фактическа и правна сложност по спора, в граници най-много до минималните размери по Наредба №1/2004г. Съответно за определяне на материалния интерес при частично предявени искове решаващият съд е съобразил задължителните указания по т.1 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, че при облигационните парични притезания, предявяването на частичен иск въвежда като предмет на делото част от претендираната парична сума. При уважаване на частичния иск, ищецът може да предяви нов иск за разликата, а при отхвърлянето му, тъй като се отрича цялото спорно право, не би могъл успешно да търси допълнително присъждане. И в тази хипотеза, обаче, със сила на присъдено нещо се установява само предявената част от спорното право. Предмет на делото е част от спорното право, на което съответства и предметът на решението, по този предмет, ще се формира сила на присъдено нещо, независимо че представлява част от спорното право.
Гореизложеното обуславя цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на определението на САС.
Водим от което, състав на Върховен касационен съд, Първо отделение на ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1799/11.06.2018г. по ч.гр.д. № 2196/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта по чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: