O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр. София, 06.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело
№ 4298/ 2016г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 вр. чл. 248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от И. Р. Р., чрез пълномощник адв. Р. Д., срещу решение № V -43/02.06.2016 г. по гр. д. № 720/2016 г. на Окръжен съд-Бургас, в частта , с която е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 2040/ 24.03.2016г., постановено на основание чл.248 ГПК, като допълващо решение № 470/ 15.03.2016г. по гр. д. № 7645/2015г. на Районен съд-Бургас.
В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалвания акт, тъй като въззивният съд не е съобразил факта, че едва с молбата за допълване на решението в частта за разноските ответникът е представил писмени доказателства, установяващи заплащането им. Твърди се, че те не са били приложени към отговора на исковата молба и че в протоколите за проведените открити съдебни заседания не се съдържа отразяване да са представени.Касаторът счита, че късното извършване на това процесуално действие го е лишило от право на възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК той поставя въпроса:
-следва ли съдът да присъди сторените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, в т. ч. и тези за адвокатско възнаграждение, когато искането за присъждането им е направено своевременно в законоустановения срок – с депозиране на отговора на исковата молба от страна на ответника, но доказателствата за тяхното извършване са представени след приключване на устните състезания пред съответната инстанция.
Поддържа допълнително основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение по гр. д. № 102/2012г. на ВКС, II г. о.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], в писмен отговор, подаден чрез адв. М. Б., я оспорва.
ВКС, състав на III г. о. констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение в частта, имаща характер на определение, е оставена без уважение частната жалба на ищеца- касатор в настоящото производство, против определение по чл.248 ГПК за допълване на първоинстанционното решение, като в негова тежест са възложени разноските на ответника в размер на 700 лв., от които 100 лв. депозит за назначена експертиза и 600 лв. адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е приел, че ответникът е направил своевременно искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба и че по делото има представени доказателства за тяхното извършване. Посочил е, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е от значение при искане за изменение на решението в частта за разноските, но не и за първоначалното им присъждане. Намерил е, че касаторът е направил възражение за прекомерност на разноските едва в частната жалба, а не в отговора на молбата за допълване. Направил е обобщаващ извод, че правилно на ответника са присъдени претендираните разноски , с оглед : изхода на спора; обстоятелството,че са поискани своевременно;че са налице доказателства за извършването им; че списъкът не влияе за основателността на молбата и че не е направено възражение за прекомерност.
ВКС, състав на III г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд в атакуваната част за разноските. Касационното обжалване е уредено от закона като селективно. За да бъде касационната жалба селектирана, касаторът трябва да обоснове общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, от значение за изхода на делото. Поставеният от касатора правен въпрос е формулиран в хипотеза, произтичаща от становището му за неправилност на решението, тъй като според него писмените доказателства, установяващи разноските, са представени след приключване на устните състезания в първата инстанция. Извод за момента на представянето им не е приет от въззивния съд, той е посочил единствено ,че искането за разноски е направено своевременно с отговора на исковата молба и че по делото са налице писмени доказателства за действителното им извършване. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1 , правният въпрос следва да е конкретен, да се включва в предмета на спора и да обуславя решаващата воля на съда, намерила израз в съдебния акт. Той не трябва да произтича от проблеми, които касаторът счита за важни, но по които въззивният съд не е формирал мотиви. Касационният съд не може да изведе релевантен въпрос въз основа на оплакванията на неговите оплаквания , тъй като ще наруши диспозитивното начало. Не е налице и твърдяното противоречие с издирената задължителна съдебна практика, тъй като в приложеното определение ВКС се е произнесъл относно крайния момент за представяне на искане за присъждане на разноски и наред с искането, за представяне на доказателства за тяхното реално извършване. Както вече беше казано, въззивният съд не се е произнасял по този въпрос.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-43/ 02.06.2016 г. по гр. д. № 720/2016 г. на Окръжен съд-Бургас, в частта , с която е оставена без уважение частната жалба на И. Р. Р. срещу определение № 2040/24.03.2016г. по гр.д.№ 7645/2015 г. на Районен съд-Бургас, постановено на основание чл.248 ГПК, като допълващо решение № 470/ 15.03.2016г. по същото дело относно разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: