Определение №456 от по ч.пр. дело №882/882 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                   № 456
 
         
     София, 26.05.2009 година
 
 
  
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
 
               Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
  Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                        ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
    
 
            като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№27 по описа за 2009г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №470 от 15.10.08г. по гр.д. №495/08г. на Смолянския окръжен съд е оставено в сила решение №178 от 27.03.08г. по гр.д. №761/07г. на Смолянския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Ш. Н. Д. срещу ОС “ЗГ” гр. С. иск по чл.13, ал.2 от ЗГЗДГФ. Решаващите мотиви на въззивния съд се свеждат до това, че собственикът на процесните гори Н. Д. М. е починал през 1930г., преди те да бъдат национализирани. Към момента на национализацията, собственици на горите са били неговите наследници. Те нямат правото на възстановяване на собствеността в това им качество, а би трябвало да претендират горите на свое име. По делото има данни, че горите не са заявени на името на наследодателя Н, но не е установено дали не са претендирани на имената на неговите наследници.
В касационната жалба на Ш. Д. се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателката счита, че представените по делото доказателства установяват правото на възстановяване на собствеността върху процесните гори. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същественият материалноправен въпрос по делото е дали искът по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗДГФ може да бъде уважен ако се установи, че посоченият в исковата молба собственик не е бил жив към момента на одържавяване на горите. Въпросът опира до приложението на чл.3, ал.1 от ЗВСГЗГФ и се свежда до това дали може да бъде уважен иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, ако е предявен от едно лице в качеството му на наследник, а не лично, при положение, че гората е била отнета от него, а не от наследодателя му. По този въпрос няма практика на ВКС и разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №470 от 15.10.08г. по гр.д. №495/08г. на Смолянския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top