О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 27. 05. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1205/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на адв. И. Г. – процесуален представител на „Ф”Е. и на адв. Ю. Р. –процесуален представител на Б. А. В. и Р. Д. В. срещу решение № 561 от 31.03.2009 год.на Пловдивски окръжен съд- ІХ състав,постановено по гр.д. № 1271/2008 год.,с което е отменено решение № 16/22.02.2008 год. по гр.д. № 3400/06 год. на ПРС-ХІV състав и са уважени предявените искове с правно основание чл.97 ал.1 ГПК и чл.431 ал.2 ГПК,като е прието за установено по отношение на „Ф”Е. и Р. Д. В. и Б. А. В.,че О. П. е собственик на недвижим имот, с площ от 25,170 дка ,находящ се в гр. П. и представляващ дворно място – имот № 165-нов по кадастралния план на Парк”О”-П. ,одобрен със заповед № ОА-2298/14.12.2001 год.,а на основание чл.431 ал.2 ГПК/отм./ е отменен констативен нотариален акт за собственост на основание § 4 от ППЗСПЗЗ от 11.04.1995 год. № 138,том 9,дело № 5*,с който А. Б. В. е признат за собственик на имот в строителните граници на град П.,с площ от 25 170 дка,находящ се в местността Парк”О”,представляващ имот пл. № 293/стар/,№ 1* нов. Искането на О. П. за отмяна на основание чл.431 ал.2 ГПК/отм./ на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 52 от 20.07.2006 год.,том ІІ,рег. № 5*,дело № 250 е оставено без уважение.
В касационните жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по материалноправни въпроси относно надлежно извършена замяна на земи-кооперативна собственост със земи – общинска собственост,както и налице ли е завършена реституционна процедура по възстановяване правото на собственост в противоречие с практиката на ВКС,а разрешаването им ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна-О. П. ,чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Е. Г. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Решаващите мотиви на въззивния съд,за да уважи предявения установителен иск за собственост с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм/ във вр.чл.12 ал.4 и чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ на процесния недвижим имот в строителните граници на гр. П.,с площ от 25 170 дка и находящ се в м. Парк”О” и представляващ имот пл. № 293/стар/, 165/нов/ по действащия кадастралния план са,че е налице надлежно извършена замяна на земи-кооперативна собственост с общинска земя на Пловдивски градски народен съвет,съгласно Протокол-решение от 15.01.1949 год. на Комисията по чл.11 от Правилника за земеустрояването на ТКЗС. По силата на тази замяна ГНС получава и стават общинска собственост 163,2 дка земи,находящи се на „О” на река М. до Ж. мост,собственост на кооперация”М” до замяната,като отстъпва 24 дка овощна градина и 205,61 дка ниви по плана на „Х”,а издадените впоследствие акт за държавна собственост от 17.10.1951 год. и акт за завземане на недвижим имот за държавен от 17.12.1951 год. са законосъобразно съставени. Процесният имот с пл. № 165 по сега действащия кадастрален и регулационен план на спортен комплекс”О” с площ по графични данни 23,097 дка попада в обхвата на стар имот с пл. № 239 по отменения план от 1952 год.с площ по графични данни 72,780 дка и записан в разписната книга на ГНС,поради което същият е част от земите получени от ГНС по замяна. Осъществявайки косвен съдебен контрол за законосъобразност на Решение № П-474/31.08.1994 год. на ПК-П. ,легитимиращо ответниците физически лица Р. В. и Б. В. като собственици на имот № 293 по кадастралния план от 1952 год.съдът е приел,че то няма конститувно действие и не поражда вещноправни последици по отношение на наследодателя им А. Б. В. Освен това безспорно е установено,че не е налице идентичност между процесния имот пл. № 165,получен при замяна от ГНС-П. ,с бивш собственик кооперация”М” и декларирания имот в клетвената декларация от 22.07.1994 год. на А. Б. В. И тъй като наследодателят на ответниците физически лица А. В. не е собственик по реституция на процесния имот,то и последните не са придобили право на собственост върху имота,поради което и правоприемникът им по нотариалния акт за покупко-продажба „Ф”Е. не е станал собственик на процесния имот. При наличие на предпоставките на чл.431 ал.2 ГПК/отм./е отменен констативния нотариален акт за собственост №/11.04.1995 год.,а искането за отмяна на нотариален акт № 52/20.07.2006 год.за покупко-продажба на недвижим имот е оставено без уважение тъй като същият не е постановен в охранително производство и по отношение на него не са налице предпоставките на чл.431 ал.2 ГПК/отм./
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като решение от 26.01.2005 год.по т.д. № 1272/03 год.на ВКС,ІІ отд.т.колегия касае спор с правно основание чл.76 ал.2 във вр.чл.86 ал.1 ЗЗД,решение № 505/7.07.2008 год. по гр.д. №2722/07 год.на ВКС,ІІ г.о. е относимо към паричните влогове като СИО и съвместния принос на съпрузите, а решение № 389/20.06.2002 год.по гр.д. № 768/01 год. на ВКС,І г.о. касае съдебната делба и приложението на чл.9а ЗН и са неотносими към настоящия спор. Решение № 3/9.02.1995 год. по гр.д. № 550/94 год. на ВКС,ІV г.о.относно недопустимостта да се води установителен иск за собственост срещу общината при влязло в сила решение на ПК за отказ за възстановяване правото на собственост касае друга фактическа обстановка,а обжалваното въззивно решение е в съответствие с определение № 793/31.10.2005 год. по гр.д. № 604/05 год. на ВКС,ІІІ г.о.определящо предметния обхват на исковете по чл.97 ал.1 ГПК и чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ,както и преюдициалния характер на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ спрямо установителния иск по чл.97 ал.1 ГПК. Доколкото обаче касаторите се позозават на отделни абзаци от мотивите на изброените по-горе решения,касаещи приложението на чл.188 ал.1 ГПК /отм./ и чл.189 ал.2 ГПК/отм./следва да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. По поставените от касаторите материално правни въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторите не излагат никакви доводи в посочените насоки.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 561 от 31.03.2009 год.на Пловдивски окръжен съд- ІХ състав, постановено по гр.д. № 1271/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: