О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София 24.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 278 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Д. Х. Д. от гр. В. процесуалния си представител- адвокат Д против решение № 1* от 5.12.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Варненски окръжен съд,в частта,с която е отменено решение № 1* от 30.04.2008г. по гр.д. №7616/2007г.на Районен съд Варна досежно предявените искове по чл.31 ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД и вместо това е осъден Д. Х. Д. да заплати на Т. П. Ч. сумата от 2 284лв.,представляваща обезщетение,съответно в квотата й в съсобствеността, за периода 21.09.2003г.-21.09.2007г.за ползите, от които е била лишена вследствие едноличното ползване от ответника на съсобствения между страните недвижим имот-апартамент № 8,находящ се в гр. В. ж.к.”Възраждане” бл.20 ет.2,както и сумата от 200лв.,представляваща законна лихва за забава върху месечните главници за периода 21.10.2003г.-21.09.2007г. и са пирсъдени разноски в размер на 388.92лв./В останалата част –с която иска е отхвърлен за разликата над 2 284лв.до 5 004лв.-решението е оставено в сила./
Не е посочено основание за допустимост на подадената касационна жалба и изрично не е формулиран същественият процесуално-правен или матерално-правен въпрос.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В касационната жалба са изложени само доводи за неправилност на постановения съдебен акт,свързани с извода на въззивния съд за,че касаторът е този, който е лишил от ползване ищцата. Като не оспорва факта,че той обитава процесния апартамент – изразява становището,че той не е бил съсобственик с ищцата за периода-от 26.05.2007г.,когато е продал апартамента на трето лице- до 10.10.2007г.когато е влязло в сила решението по водения от ищцата иск с правно основание чл.135 от ЗЗД,с което така извършената продажба е обявена за относително недействителна спрямо нея.
Неправилността на възивното решение не е основание за допускане на касационното обжалване, а касае преценка по съществото на спора,във връзка с това дали въззивният съд е допуснал грешка при издирването или прилагането на правната норма,която преценка касационният съд не може да извърши преди да констатира наличие на някое от основанията за допустимост на подадената касационна жалба по чл. 280 от ГПК. С приемането на ГПК/ДВ бр. 59 от 20.07.2007г./законодателят предпостави достъпа до касационно обжалване от предварителна преценка за допустимост на подадената касационна жалба. При положение,че не се навеждат доводи за наличие на съществен процесуално-правен въпрос,който да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ако от гореописаното изложение на касационната жалба се счете,че поставеният въпрос е свързан с наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл.31 ал.2 от ЗС и по-специално относно наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния имот,за който е установено,че се ползва еднолично от касатора,че той не е допускал ищцата в него и че е бил поканен да заплаща обезщетение за лишаване от ползване,то този въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС. Безспорно е установено в хода на започнал делбен процес,че квотите на страните са : ? ид.ч. за ищцата по исковата молба и ? ид.ч.за касатора. Независимо,че във втората фаза на процеса е постигната съдебна спогодба /на 24.11.99г./,по силата на която имотът е бил поставен в дял на касатора и на 26.05.2000г.последният е прехвърлил имота на трето лице, пред вид неизпълнение на поетото задължение от страна на касатора за заплащане –спогодбата е била развалена с влязло в сила решение на 3.04.2001г. Делбата е извършена-чрез изнасяне на имота на публична продан,като няма данни тя да е реално осъществена. С влязло в сила решение от 10.10.2007г.е уважен иск по чл.135 от ЗЗД,като е обявен за недействителен договорът за продажба от 26.05.2000г.по отношение на ищцата Т. П. Ч.. Пред вид- липсата на данни за прекратяване на съсобствеността вследствие на извършване на публична продан и пред вид уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД,вследствие на което –само по отношение на ищцата – продажба на трето лице-не е породила действие- процесният имот се явява съсобствен и отговорът на поставения от касатора въпрос е положителен.
Мотивиран от изложеното и като намира,че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 5.12.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.