3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр.София, 13.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1805 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Ц. против решение № 330 от 22.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 430 по описа за 2015 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 165 от 9.06.2015 г. по гр.д. № 378 по описа за 2014 г. на Ловешкия окръжен съд, Г.О., първи състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу Б. И. Г. и адвокатско дружество „Т. и Г.“ искове с правно основание чл.51 от Закона за адвокатурата за солидарното осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за причинените вреди от неизпълнение по договор за правна помощ по гр. д. № 245/2008 г. на Силистренския окръжен съд в размер на 81 597 лв. имуществена загуба, сумата от 5 495,82 лв., представляваща заплатена по делото на Силистренския окръжен съд държавна такса и 16 327,21 лв. обезщетение за забава върху главницата от 81 597 лв. за периода от 18.06.2012 г. до 3.06.2012 г.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При изпълнение на поръчката по договор за правна защита и съдействие в какво се изразява дължимата от адвоката грижа като обем и качество на изпълнение? Дали е достатъчно простото изготвяне на съответните документи, представянето им в съда и присъствие в съдебните заседания пред различните инстанции, или е необходимо да се прецени качеството на изпълнение? По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 227 от 19.08.2013 г. по гр. д. № 1166/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
2. Следва ли силата на пресъдено нещо, формирана по частично предявения иск, да бъде зачетена в производството за остатъка от размера на вземането? Според касатора обжалваното решение по този въпрос противоречи на последната наложена съдебна практика, отразена в решение № 89 от 11.07.2011 г. по т.д. №716/2010 г. на Първо Т.О. на ВКС и определение № 425 от 5.7.2010 г. по т.д. № 1098/2009 г. на Второ Т.О. на ВКС.
Ответниците адвокатско дружество „Т. и Г.“ и Б. Г. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е упълномощил ответниците да заведат дело срещу К. С. въз основа на документ, наречен „запис на заповед“, за сумата от 48 409 евро. В исковата молба неговите пълномощници са формулирали претенцията като произтичаща от договор за заем, понеже документът е бил нередовен като запис на заповед и според тях е представлявал разписка за получената от ответника сума. Искът е бил отхвърлен с влязло в сила решение и според касатора по този начин му е била причинена имуществена вреда, равна на посочената в документа сума от 91 597 лв. С влязло в сила решение № 282 от 21.06.2013 г. на Великотърновския окръжен съд адвокатското дружество е било осъдено да му заплати като обезщетение за вреди част от тази сума в размер на 10 000 лв. За остатъка от 81 597 лв., за внесената държавна такса по делото срещу К. С. и за обезщетението за забава върху главницата касаторът е предявил нови искове срещу пълномощниците. В исковата молба той е изтъкнал три деяния на пълномощниците, които са му причинили вредите. Първото е непредприемане на санкции срещу ответника, отговорил със закъснение на исковата молба. Второто е несъобразяване с обстоятелството, че като немски гражданин е било достатъчно да се легитимира с две, а не с три имена, поради което записът на заповед е редовен и не е било необходимо да се представя за разписка за получен заем, а третото е самоволно признание от страна на адвоката, че ответникът е погасил 19 000 евро от дълга си.
В обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на касатора. Приел е, че влязлото в сила решение за осъждане на адвокатското дружество да заплати обезщетение в размер на 10 000 лв. няма сила на пресъдено нещо по настоящото дело, тъй като при предявен и уважен частичен иск ищецът трябва отново да докаже основанието и размера на вземането си. С оглед този довод на въззивния съд вторият въпрос на касатора е относим към изхода на спора, но даденото разрешение съответства на приложимата практика на ВКС, включително и на цитираното от касатора решение № 89 от 11.07.2011 г. по т.д. №716/2010 г. на Първо Т.О. на ВКС. Принципният отговор на въпроса, съдържащ се и в мотивите на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС е, че формираната сила на пресъдено нещо с предходното решение по частичния иск не се разпростира върху останалия размер на претендираното вземане, предмет на друго производство. В същия смисъл са и мотивите на въззивния съд, поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска.
В обжалваното решение съдът не е освободил ответниците от отговорност заради това, че са положили дължимата грижа по делото срещу К. С.. Напротив, в мотивите са посочени професионални пропуски на адвокат Г.. Исковете обаче са отхвърлени по съображението, че касаторът не е доказал наличието на вреда. Според съда записът на заповед е нищожен поради липса на форма, няма място на издаване и от него не е произтекло валидно вземане. Следователно първият въпрос няма отношение към мотивите на въззивния съд и отговорът на този въпрос в желания от касатора смисъл не би се отразил на изхода на спора. Дори да се приеме, че ответниците небрежно са водили делото, липсата на един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане пак би довела до отхвърляне на исковете. Затова и по първия въпрос касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не може да се допусне.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 330 от 22.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 430 по описа за 2015 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: