О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 17.06. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 1539 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на К. И. Б. против определение № 2235/2012 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, трети състав, по ч.гр.д. № 3162/2012 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
К. И. Б. е предявил иск против БНБ, образуван за разглеждане в Софийски градски съд. Сезираният граждански съд намерил, че спорът му е неподведомствен, тъй като е от компетентността на съответния специализиран административен съд. По тези съображения, съставът на Софийски градски съд е прекратил производството по делото пред себе си и е изпратил по компетнетност спора на Административен съд София град.
К. Б. е подал частна жалба против определението по чл. 118, ал. 2 ГПК. Тя е оставена без движение от администриращия съд с указания за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на въззивната инстанция. Б. е поискал да бъде освободен от такси и разноски, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК. Софийски градски съд е отказал, и този отказ е потвърден от въззивния Софийски апелативен съд. Въззивното определение не е допуснато до касационно обжалване и така първостепенният акт на Софийски градски съд, постановен по чл. 83, ал. 2 ГПК, е станал окончателен. При това положение, Б. е следвало да внесе дължимата държавна такса по частната въззивна жалба, за да бъде тя администрирана и, като не го е сторил, администриращият Софийски градски съд е върнал частна жалба вх. № 66228/29.09.2010 г.
Това определение, постановено на осн. чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, вр с. чл. 261, т. 4 ГПК, е потвърдено от въззивния Софийски апелативен съд с определение № 2235/2012 г. по ч.гр.д. № 3162/2012 г. Срещу него е подадена частна касационна жалба, предмет на настоящото дело.
За да бъде допусната до разглеждане по същество, частната касационна жалба следва да отговаря на условията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като повдигнатият от жалбоподателя правен въпрос следва да е разгледан от въззивния съд и да е обусловил крайния резултат в обжалваното определение. Даденото от второстепенния съд разрешение по правния въпрос трябва, също така, да противоречи на задължителната съдебна практика, или жалбоподателят да е доказал противоречивото му разрешаване от съдилищата, или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
В случая касационните оплаквания нямат никакво отношение към съображенията на въззивния съд да постанови обжалваното определение. Жалбоподателят не е изложил съображения в какво според него се изразява порокът на съдебния акт, с който е прието, че не е внесъл в срок дължима държавна такса по частна жалба и изводът, че неизпълнението на това задължение има за последица връщане на нередовната частна жалба.
В изложението към частната жалба е поставен въпросът налице ли са основанията за прилагане на чл. 83, ал. 2 ГПК по делото, след като ищецът – молител е с доходи далеч под минималната работна залата и под прага на бедността в Република България. Поддържа се противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос.
Въпросът няма отношение към постановеното от въззивния съд в определението по ч.гр.д. № 3162/2012 г. Както стана ясно, в него е са преценявани фактите, имащи отношение към фактическия състав на чл. 261, т.4, чл. 262, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ГПК ГПК. Софийският апелативен съд не е имал правната възможност да преценява дали Софийски градски съд е трябвало да освободи Б. от такси и разноски, защото по този правен проблем се развило отделно, самостоятелно производство, което е приключило. Съдът, в преценката си дали страната дължи държавна такса, внесена ли тя в срок, съответно частната жалба подлежи ли на връщане поради неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса, е обвързан от влязлото в сила определение по чл .83, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения, не са на лице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 2235/2012 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, трети състав, по ч.гр.д. № 3162/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: