2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. София, 22.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1504 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 524 от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 789/2018 г. на Русенски окръжен съд е потвърдено решение № 1517 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 4435/2018 г. на Русенски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ, предявени от Н. Г. А. от [населено място] против „М – Газ“ ЕООД, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „оператор, обслужващ газстанция“. Основните му задължения са били да обслужва газовите колонки и компресорната уредба на газстанция за природен газ и да зарежда газови бутилки към автомобилни газови уредби. В длъжностната характеристика не са били посочени специфични условия на труд. С еспертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ – Р. № 455 от 05.02.2018 г. му е била определена 80% трайно намалена работоспособност поради диагноза „злокачествено новообразувание на простатата“, с противопоказни условия на труд: „прекомерно физическо и психическо обременяване, вдигане и пренасяне на тежки предмети, действие на вредни химични вещества“, като изрично е посочено, че освидетлстваният може да остане на същото работно място. Решението е влязло в сила на 20.02.2018 г. Установено е, че след като му е било представено експертното решение, работодателят е издал нова длъжностна характеристика за длъжността на ищеца, доведена до знанието му на 06.02.2018 г., в която към основните трудови задължения е било добавено „да работи с опасни и вредни химични вещества /природен газ и компресорно масло/ спазвайки инструкциите за работа с тях“ и да „следи за реда и хигиената на територията на пълначната станция и активно участва при почистването, което включва: почистване на работното място, както в кабината на операторите, така и извън нея, при снеговалеж и при зимни условия да почиства терена от снега“. На 06.02.2018 г. служба по трудова медицина „С.“ ООД, [населено място], е издала становище, дадено след извършена оценка на заболяването и на факторите на работната среда, според което ищецът не е в състояние да изпълнява основните задължения на длъжност „обслужващ газстанция“, като при изготвянето му са били съобразени посочените в експертното решение на ТЕЛК от 05.02.2018 г. противопоказания. С писмо от 20.03.2018 г. работодателят, посочвайки, че е поискал от ТЕЛК при УМБАЛ – Р. заключение относно възможността на ищеца да изпълнява процесната длъжност, тъй като при изготвяне на експертното решение от 05.02.2018 г. не е била предоставена обективна информация за условията на труд, при които работникът престирал своята работна сила. Установено е, че работодателят не е получил отговор от ТЕЛК. Със заповед № 10 от 11.05.2018 г. работодателят е прекратил трудовия договор с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа, тъй като работникът изпълнявал трудовите си задължения при вредни условия – въздействие на вредни химически вещества (природен газ, компресорно масло), имащи въздействие върху неговия организъм, предвид посочените в експертното решение на ТЕЛК № 455 от 05.02.2018 г. противопоказания, а и естеството на работата му налагало да бъдат пренасяни тежки предмети (пожарогасители, пълначни апарати, крака на платформи, почистване на сняг зимата, обслужване на косачка за трева), което би могло да увреди здравето му. В мотивите на заповедта работодателят се е позовал на становището на службата по трудова медицина „Санси“ ООД, [населено място], от 06.02.2018 г. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че уволнението е незаконосъобразно. Прието е, че не са налице елементите на фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ; че въпреки посочените от работодателя здравни противопоказания, водещи до невъзможност за изпълнение на възложената работа, не е налице и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, тъй като съгласно взлязлото в сила експертно решение на ТЕЛК от 05.02.2018 г. работникът може да продължи да работи на същото работно място; че последващото искане за ново заключение от ТЕЛК, обосновано с липса на пълна и обективна информация относно условията на труд при постановяване на първоначалното решение, е ирелевантно, доколкото няма представен отговор, даващ различно заключение, а решението на ТЕЛК не би могло да бъде заместено от заключението на службата по трудова медицина, на чието становище се позовава работодателят; че въвеждането на нови задължения за длъжността, буквално възпроизвеждащи посочените в решението на ТЕЛК здравни противопоказания, установява тенденциозното отношение на работодателя, насочено към прекратяване на трудовото правоотношение. Въз основа на така формираните изводи, предявените искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 10 от 11.05.2018 г. като незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ са уважени като основателни.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от „М – Газ“ ЕООД. Поддържа се, че въпросът (след уточнението му в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) налице ли е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, когато с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК е посочено, че работникът може да изпълнява трудовите си задължения, но работодателят няма възможност да осигури здравословни и безопасни условия на труд по отношение на този работник, с оглед посочените от ТЕЛК противопоказания, е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н. Г. А. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въпросът налице ли е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, когато с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК е посочено, че работникът може да изпълнява трудовите си задължения, но работодателят няма възможност да осигури здравословни и безопасни условия на труд по отношение на този работник с оглед посочените от ТЕЛК противопоказания, не дава основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът е разрешен в съдебната практика на Върховния касационен съд, съгласно която основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.12 КТ е приложимо, когато е настъпила обективна невъзможност за работника да изпълнява задълженията си по трудовия договор, каквито случаи са налице при изгубване на правоспособност за упражняване на определено занятие, трайна инвалидност, препятстваща упражняването на труд и пр. непреодолими пречки за изпълнение на работата. Невъзможността на работодателя да предостави на трудоустроения работник работа, отговаряща на предписанията на здравните органи не е основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т.12 КТ – в този случай, основанието за прекратяване на трудовия договор е по чл. 325, ал.1, т.9 КТ. Това основание е налице при невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия, а при наличието на тези условия, прекратяването на трудовия договор се допуска само в случай, че при работодателя няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или той не е съгласен да заеме тази работа.
Съобразявайки така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че изложените в заповедта за уволнение причини, не сочат основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.12 КТ; че здравни противопоказания, водещи до невъзможност за изпълнение на възложената работа, обосновават основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ; че не е доказано и основанието за прекратяване на трудовия договор е по чл. 325, ал.1, т.9 КТ – невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа по здравни противопоказания не е установена чрез заключение на трудово-експертната лекарска комисия, която е специализиран медицински орган, установяващ дали конкретна длъжност е противопоказна за здравето на лицето и този въпрос не може да бъде поставян на последваща преценка от службите по трудова медицина (в този смисъл решение № 266 по гр. д. № 814/2009 г., III г. о. ВКС, и решение № 275 по гр. д. № 3049/2013 г., IV г. о. ВКС).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 1500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор от 01.04.2019 г. с адвокат К. Д. от Русенската адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 524 от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 789/2018 г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА „М – Газ“ ЕООД, [населено място], да заплати на Н. Г. А. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: