ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№457
София, 24.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1929 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 Е..
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Г. срещу въззивно решение от 30.09.2010 г. по въззивно гр.д. № 392 /2010 г. на К. окръжен съд, т.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на жалбоподателя срещу М. на вътрешните работи – правоприемник на М. на извънредните ситуации по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.З КТ.
Ж. твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите : следва ли работодателят да има утвърдена длъжностна характеристика съгласно чл.2 Наредбата за прилагане на единния класификатор за длъжностите в администрацията (ЕКДА), за длъжност, която е определил за държавен служител към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и следва ли длъжността да съществува реално като система от функции, задължения и изисквания съгл. чл.2,ал.1 НПЕКДА към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, дали в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325,т.12 КТ следва да има словесно описание на предпоставката, послужила за прекратяване на правоотношението, като израз на обоснованост, като твърди, че по въпросите няма съдебна практика, поради което те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.З ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът М. на вътрешните работи оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, твърди, че решението е постановено в съответствие със съдебната практика и представя съдебни решения за това.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, двата иска (по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми, а третият (по чл.344,ал.1,т.З КТ) е обусловен.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325,т.12 КТ поради
I929j0_opr288 doc
Определение по гр.д. на ВКС , 1У-то гражданско отделение стр.2
определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Съдът е намерил основанието за доказано : че със заповеди на Министъра на извънредните ситуации са определени специфичните изисквания за заемане на длъжността „главен специалист за група общини“ В ТД на ГД Н. служба Гражданска защита и длъжността .,главен специалист за община (Д.)“ в отдел „Гражданска защита“ в ОКИЦ – 1 щатна бройка е променена в длъжността „старши инспектор (за група общини)“ в ТД „Гражданска защита“, област К. – 1 щатна бройка; че са приети длъжностни разписания на ТД „Гражданска защита“ област К. към ГД Н. служба Гражданска защита към М., като длъжността „главен специалист“ по трудово правоотношение е заместена от длъжността „старши специалист“, за която е предвидено да се изпълнява по служебно правоотношение. Съдът е приел извода, че с това е осъществен фактическият състав по чл.325,т.12 КТ, тъй като единствената предпоставка за прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, е определянето на длъжността, заемана по трудово правоотношение, като такава, изпълнявана от държавен служител по служебно правоотношение. В случая с атакуваната заповед трудовото правоотношение е прекратено на посоченото основание, считано от деня на влизането в сила на новото щатно разписание, в което е посочена новата трансформирана длъжност..И тъй като условията за заемането на длъжността и видът на правоотношението се определят с длъжностното разписание в съответствие с нормативен акт – Единния класификатор за длъжностите в администрацията, е неоснователен доводът на ищеца, че определянето на длъжността става с длъжностна характеристика.
От изложеното видно, че изведените въпроси за значението на длъжностната характеристика и от кой момент длъжността се определя за заемане от държавен служител (възниква основанието) са обусловили изводите на въззивния съд.
Както твърди и ответникът, по въпросите има съдебна практика, тя е отразена в представеното с отговора съдебно решение от 03.01.2008 г. по кае. гр.д. № 683 /2007 г., на САС, т.о., I г.с-в. , а също и в решение № 1678 /2003 г. по гр.д. № 978 /2002 г. на ВКС, I. г.о. и приетото от въззивния съд разрешение им съответства.
Въпросът дали в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325,т.12 КТ следва да има словесно описание на предпоставката, за да бъде заповедта мотивирана, не е обусловил изводите на съда, нито е следвало, тъй като законът не предвижда подобно изискване.
Настоящият състав намира, че както твърди и ответникът, нормата на чл.325,т.12 КТ не е непълна, неясна, или противоречива, по нея има съдебна практика и жалбоподателят не е изтъкнал доводи за това, че тя е създадена поради неточно тълкуване, нито за това, че се нуждае от осъвременяване с оглед изменения в законодателството или обществените условия, поради което не е налице това основание (по чл.280,ал.1,т.З ГПК) за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не доказва да е направил разноски и не претендира изрично юрисконсултеко възнаграждение, поради което такива не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Определение по гр.д. на ВКС , 1У-то гражданско отделение стр.З
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 30.09.2010 г. по въззивн© гр.д. № 392 /2010 г. на К. окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /
ЧЛЕНОВЕ: