О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. София, 25.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3631/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 22479/23.07.2019 г. на Д. В. М., чрез адвокат Д. Б. против определение № 1995 от 04.07.2019 г. по гр. дело № 528/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено в частта за разноските постановеното по делото решение № 508 от 19.04.2019 г.
Ответниците С. Т. Ч. и Б. Д. Ч. в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК поддържат становище за неоснователност на частна жалба.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Цитираното определение е постановено от въззивната инстанция в производство по чл. 248 ГПК, поради което подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК пред ВКС и процедурата по чл. 274, ал. 3 ГПК е неприложима. Затова изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и подаденият отговор относно основанията по чл. 280, ал. 1, ал. 2 ГПК не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящето производство, респективно не следва да се обсъждат.
Производството е процесуално допустимо, тъй като частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат.
За да се произнесе по същество на спора ВКС взе предвид следното:
С постановеното по делото решение № 508 от 19.04.2019 г. Варненски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното съдебно решение на ВРС /Варненски районен съд/ в обжалваните му части, касаещи размера на присъдено обезщетение по чл. 59 ЗЗД, като е отхвърлил подадените от страните в процеса въззивни жалби както следва: жалба на С. Ч. и Б. Ч. срещу решение № 5134 от 12.12.2018 г. по гр. дело № 796/2018г. на ВРС в частта, с която на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД са осъдени да заплатят на Д. М. сумата 7572.44 лв., обезщетение за неоснователно ползване на собствените на ищцата 3/4 идеални части от процесния недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор *****; жалба на Д. М. срещу решение № 5134 от 12.12.2018 г. по гр. дело № 796/2018г. на ВРС в частта, с която на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени предявените от нея искове за заплащане на сумата 2889.56 лева, претендирана като обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на останалите 1/4 идеални части от недвижимия имот. С определение № 1995/04.07.2019 г., обжалвано пред настоящата съдебна инстанция, горното решение е допълнено в частта за разноските по искане на двете страни по спора, на основание чл. 248 ГПК. Съдът е намерил молбите за основателни, като в полза на ищцата Д. М. е присъдил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 424 лв., а в полза на адвокат К. М., осигурила представителство на ответниците С. Ч. и Б. Ч. по чл. 38, ал. 2 ЗА /Закон за адвокатурата/ общо сумата от 866 лв.
Изводите на ВОС са неправилни.
Разноските при подадени жалби и от двете страни против въззивното решение в различни негови части, се определят за всяка от тях съобразно неуважената жалба на противната страна. Въззивната жалба на ищцата Д. М. е подадена против първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от нея искове за заплащане на сумата 2889.56 лева, претендирана като обезщетение за лишаването й от ползване на останалата 1/4 идеална част от недвижимия имот. Посочената сума, формира обжалваемият й интерес, който е релевантен за определяне разноските на въззиваемите С. Ч. и Б. Ч., предвид осъществената в тяхна полза защита от адвокат К. М.. С оглед изхода на делото – отхвърляне на посочената въззивна жалба, разноски се дължат на адвокат К. М., която е осъществила процесуално представителство на въззиваемите по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, видно от договора за правна защита и съдействие от 05.04.2019 г. Тези разноски, определени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет възлизат на сумата 432.26 лв. Неправилно въззивният съд е определил тази сума „за всеки от въззиваемите“, без да съобрази размера на обжалваемия интерес, който е критерий за определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2, вр. чл.38, ал. 1, т. 2 ЗА. Предвид същия размер – 2889.56 лв. възнаграждението в полза на адвокат К. М., което Д. М. следва да заплати е в размер на сумата 432.26 лв. Определението на въззивния съд в частта, с която се е произнесъл по молбата по чл. 248 ГПК на адвокат К. М. следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което Д. М. да заплати на адвокат К. М. сумата 432.26 лв.
Въззивната жалба на С. Ч. и Б. Ч. е подадена против решение № 5134 от 12.12.2018г. по гр. дело № 796/2018г. на ВРС в частта, с която на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД са осъдени да заплатят на Д. М. сумата 7572.44 лв., обезщетение за неоснователно ползване на собствените на ищцата 3/4 идеални части от процесния недвижим имот. Твърдението на ответниците по частната жалба за обжалваем интерес от 2759.92 лв., предвид молбата от 14.02.2018 г. за поддържане на въззивната жалба за разликата между 4812.52 лв. и 7572.44 лв. е необосновано, тъй като искането в същата молба изхожда само от С. Ч., същото не е въведено процесуално – в съдебното заседание от 08.04.2019 г., не е поддържано, а във въззивното решение обжалваемия интерес, по който се е произнесъл съда по жалба на ответниците е в размер на сумата 7572.44 лв. Посочената сума, формира обжалваемият им интерес, който е релевантен за определяне разноските на въззиваемата по тяхната жалба страна – Д. М., предвид осъществената в нейна полза процесуалноправна защита, за която е заплатила адвокатско възнаграждение на адвокат Д. Б. в размер на сумата 1652 лв., по 826 лв., по всеки един от договорите за правна защита и съдействие, представени по делото и представляващи доказателства за реално направените разходи за адвокатска защита. Обжалваемият интерес на С. Ч. и Б. Ч. е в размер на сумата 7572.44 лв., направените разноски за адвокатска защита на Д. М. във връзка с подадената от тях жалба са в размер на сумата 1652 лв., от които предвид посочения интерес се дължи сумата 1195.72 лв. Определянето на размера на разноските, които ответниците по исковете следва да заплатят на ищцата е свързано с преценка на възражението им по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от процесуалния представител, адвокат К. М. в съдебно заседание от 08.04.2019 г. по гр. дело № 528/2019 г. Въззивният съд не е изложил мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, съобразно разясненията в т. 3 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по гр. дело № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС. Настоящата инстанция намира, че не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата, осъществена от адвокат Д. Б., предвид многобройните факти, доказателства, които ги обективират и дължимите правни разрешения по не малък брой правни въпроси, породени от съединените за общо разглеждане искове по чл. 59 ЗЗД. Тези правни въпроси определят висока степен на фактическа и правна сложност на делото, респективно неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва да бъде отхвърлено. Изложените обстоятелства обуславят определяне на разноските, съгласно посочените по – горе съображения в размер на сумата 1195.72 лв., но предвид поддържаното от частната жалбоподателка искане за присъждането им в размер на сумата 708.60 лв., следва да се присъди именно тази сума – 708.60 лв. Определението на въззивния съд в частта, с която се е произнесъл по молбата по чл. 248 ГПК на Д. М. следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат осъдени С. Ч. и Б. Ч. да заплатят на Д. М. сумата 708.60 лв. разноски за въззивното производство. В този смисъл следва да се допълни въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1995 от 04.07.2019 г. по гр. дело № 528/2019 г. на Варненски окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл. 248 ГПК ДОПЪЛВА решение № 508/19.04.2019 г. по гр. дело № 528/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Д. В. М. да заплати на адвокат К. А. М., осъществила процесуално представителство на С. Т. Ч. и Б. Д. Ч. във въззивното производство сумата 432 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С. Т. Ч. и Б. Д. Ч. да заплатят на Д. В. М. сумата 708.60 лв. разноски за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: