О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 29.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април и две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5262/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. П. Т., чрез служебен адв.М. Д. срещу решение № 1071/04.08.2016 г. по гр.д.№1245/2016г. на Окръжен съд-Варна. С него е отменено изцяло решение № 1697/28.04.2016 г. по гр.д.№16353/2015 г. на Районен съд-Варна, 43 състав и вместо това е постановено отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението му, извършено със заповед №179/26.10.2015 г. на основание чл. 70 ал.1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност пощенски раздавач /пощальон доставъчна дейност/ и за присъждане на обезщетение по чл.225 КТ за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в периода 27.10.2015 г.-05.02.2016 г. в размер на 1 800 лв.,ведно със законната лихва от 22.12.2015 г. до окончателното плащане на сумата.
В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че няма договорен нов срок за изпитване в допълнителното споразумение и трудовият договор е прекратен в течение на уговорения първоначално изпитателен период.Твърди се, че с допълнителното споразумение е сключен по същество нов договор с договорен нов срок за изпитване за една и съща работа. Иска се отмяна на въззивното решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Навежда довод, че включването на клаузата срок на изпитване в допълнително споразумение към основен трудов договор при запазване на длъжността е договаряне на нов срок на изпитване и тази уговорка е недействителна.Счита за неправилен извода на въззивния съд, че с допълнителното споразумение е изменено само трудовото възнаграждение. Срокът на изпитване също е сред клаузите, които са изменени. Той е повторно уговорен в противоречие с чл.70 ал.5 КТ . Поддържа, че зводите на въззивния съд противоречат на приетото в решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№2458/2014 г. и гр.д.№ 1477/2014 г., двете на ІV г.о., както и на решение по гр.д.№1487/2001г., ІІІ г.о.
Във връзка с допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК при твърдение за липса на съдебна практика поставя въпроса:
-как следва да се тълкуват включените в допълнителното споразумение към основен трудов договор изменения-като нови договорености с действие от датата на подписване или като възпроизвеждане на вече съществуващи клаузи в основния трудов договор.
Ответникът по касационната жалба [фирма], РУ „Североизточен регион“ в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт М. Д., я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът е изпълнявал длъжността пощенски раздавач /пощальон доставъчна дейност/ въз основа на сключен на 14.07.2015 г. трудов договор с посочено основание чл.67 ал.1т.1 вр.чл.70 ал.1 КТ. В раздел времетраене на договора е посочено: за неопределено време от 14.07.2015 г. В раздел други условия е посочено: срок за изпитване шест месеца. С допълнително споразумение към трудовия договор от 01.10.2015 г. бил променен размерът на трудовото възнаграждение и работното време.В раздел други условия е посочено: срок на изпитване шест месеца.В заповедта за прекратяване на договора като основание за това е указана разпоредбата на чл.71 ал.1 КТ. Въззивният съд е констатирал, че от значение за спора е видът на сключения договор. Счел е, че срокът за изпитване е бил уговорен с първоначалния трудов договор. При включване на такава клауза страните имат възможност да преценяват в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване с трудов договор. Посочил е, че срок за изпитване може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички срочни трудови договори. Поради това е приел,че сключването на трудов договор за неопределено време, не изключва възможността в него да е договорен срок на изпитване. Преценката на работодателя относно възможностите и годността на служителя да извършва възложената работа не подлежи на съдебен контрол, до изтичане на срока за изпитване той има право да го прекрати без предизвестие . За да възникне валидно това право, е необходимо в договора по ясен начин да бъде уговорено, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване. Намерил е, че процесният договор отговаря на установените изисквания, доколкото в него изрично е посочена законовата разпоредба, уреждаща възможността за възникване на договор със срок за изпитване, а именно чл.70 КТ и срокът за изпитване е посочен в раздела други условия. Той не е отбелязан за първи път в допълнителното споразумение от 01.10.2015 г. В него повторно е възпроизведено вече договореното в първоначалния договор. Постигнато е изрично съгласие само за увеличаване на трудовото възнаграждение и не е изразено съгласие за отпадане на клаузата за изпитване. В заключение е направил извод, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение със срок за изпитване шест месеца. Заповедта на работодателя е законосъобразна, тъй като е имал законово основание и договорено право да прекрати договора в срока за изпитване. Поради това е счел исковете за неоснователни, отменил е първоинстанционното решение и е постановил отхвърлянето им.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК касаторът не е формулирал въпрос, изложил е само оплаквания по чл.281 т.3 ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.Въз основа на тези оплаквания и на твърденията, че във въззивното решение е решен материалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика, касационният съд не може да го формулира. Това е задача на касатора, в противен случай ще се стигне до нарушаване на диспозитивното начало. За пълнота на изложението следва да се посочи, че на базата на решения на ВКС, постановени преди влизане в сила на сега действащия ГПК може да се обоснове допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В този смисъл е дадено разрешение в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК- т.2.
Поставеният от касатора въпрос оглед основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е релевантен. Той засяга правилността на въззивното решение. Според постановките на цитираното ТР-т.1, за да изпълни изискванията за обосноваване на общо основание за допускане на касационно обжалване, въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение, с възприемане на фактическата обстановка и с обсъждане на доказателствата по делото. Не е обосновано и допълнителното основание. Когато се твърди основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК при липса на съдебна практика, касаторът следва да изложи доводи ,в съответствие с постановките на ТР –т.4 . Липсата на съдебна практика трябва да се отнася до приложението на конкретна норма. Необходимо е да се обоснове в какво се изразява нейната непълнота, неясност или противоречивост.Това не е сторено.
Във връзка с молбата на служебния адвокат на касатора следва да се отбележи, че тя не съдържа изрично искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.Такава претенция не може да се подразбира.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1071/ 04.08.2016 г. на Окръжен съд-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: