1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
ГР. С., 15.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.04.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр.д. №614/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 13 906 лв. предявеният от Е. И. срещу касатора иск по чл.213, ал.2 КТ – за обезщетение за незаконно недопускане на ищцата на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение – от 5.04.09 г. до 1.03.12 г..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всички допълнителни основания. Намира, че с въззивното решение противоречи на представените влезли в сила решения на ВКС, първоинст. и въззивни съдилища по въпросите от предмета на спора: 1.относно прилагане на чл.123а, ал.4 от КТ, когато работникът е прехвърлен по реда на чл.123 КТ през 2001 г.; 2. относно автоматичното възстановяване на работа при предишния работодател, когато прехвърленият по чл.123 КТ работник е завел и спечелил иск срещу новия работодател по чл.344, ал.1 от КТ, без да е поискал възстановяване на заеманата преди длъжност; 3.относно присъждане на обезщетение по чл.213 от КТ, за период, за който работникът не твърди, че е бил без работа и не представя за констатация трудовата си книжка; 4. относно определяне характера на търговския договор между страните от съда, без страните по договора да имат спор по прилагането му и при неучастие на една от тях в делото. Намира, че въпроси 1,2 и 4 са от значение както за спора, така и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях няма съдебна практика.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: всички представени от касатора за установяване на противоречието по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК решения са постановени преди ТР №2/23.03.11 г. ОСГК, на което се позовава касаторът. Това ТР, както е посочила в отговора си ответницата по жалба, е постановено по реда на чл.292 ГПК, поради противоречивото решаване на въпроса за законността на уволненията на работниците, преминали при нов работодател по реда на чл.123, ал.1,т.6 КТ , ред. към 2001 г. и впоследствие – уволнени от този работодател на осн. чл.325, ал.1,т.4 от КТ през 2007 г., при действието на чл.123а от КТ / виж опр. за спиране на производството по гр.д. №1471/09 г. на трето г.о. на ВКС и решението по същото дело/. След постановяване на ТР №2/11 г. практиката по тези дела е уеднаквена, както се вижда и от представените с отговора на ответницата по жалба решения. В постановеното за подобен случай р. по гр.д. №1512/09 г. от 13.01.12 г. на ВКС, четвърто г.о. е посочено: „С изтичане на срока на действие на договор от 03.08. 2001 година, сключен между [фирма] и А. [фирма], трудовото правоотношение на ищцата е преминало към първоначалния работодател А. [фирма], който е бил длъжен да я приеме на работа, с всички произтичащи от това последици, а при неизпълнение на това му задължение работникът е разполагал с иска по чл. 213 КТ. Същевременно, тр. правоотношение с наемателя е прекратено…”. Същото е прието и във вл. в сила р. по гр.д. №556/12 г. на ОС Враца от 22.10.12 г. Или обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената след приемане на ТР №2/11 г. практика на ВКС и съдилищата, поради което не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК.
Въпросът за „автоматичното възстановяване на предишната работа” е застъпен в ТР №2/11 г. и в цитираните по -горе решения. По силата на закона, на осн. чл.123а, ал.4 от КТ трудовите правоотношения с работниците не се прекратяват, след изтичане на договора за наем, аренда или концесия, а преминават към стария работодател, какъвто в случая е касаторът.
Въпросът за характера на договора между А. [фирма] и [фирма] е преюдициален по споровете за отмяна на уволнението на освободените от второто дружество-наемател на обособената част, работници и за приложимостта на чл.123а от КТ. Според ТР №2/11 г. при императивния характер на закрилата, съдилищата трябва във всеки конкретен случай да извършват преценка за наличието на посочените в чл.123 и 123а от КТ договори, чиято правна уредба се намира в различни закони – ЗЗД, ТЗ, ЗК, ЗАЗ, ЗС и др. Конституирането и на двете страни по договора не е необходимо, поради характера на исковете – по чл.344 и чл.213 КТ, и преюдициалността на произнасянето.
Въпросът за предпоставките за присъждане на обезщетението по чл.213 от КТ и доказателствената тежест за установяването им е разработен в трайната практика на ВКС и съдилищата. Обезщетение по чл.213 от КТ се дължи при незаконно недопускане на работа, докато трае изпълнението на тр. правоотношение – затова работникът следва да установи, че се е явил в предприятието с готовност да изпълнява заеманата длъжност, но не е допуснат от работодателя –напр. р. по гр.д. №. 656/10 г. на четвърто г.о. на ВКС. Доказването е различно от това по иска с пр. осн. чл.225, ал.1 от КТ- за обезщетение за оставане без работа / на което сочи въпрос № 3/, както са различни предпоставките за присъждане на двата вида обезщетения. В случая работодателят, като ответник по иска и въззивник е възразил, че за периода 1.03.08 г. -1.03.12 г.ищцата е „работила при друг работодател, водила е дело срещу него за отмяна на неправилно уволнение”. Тр. договор на ищцата с другия работодател, срещу когото е водила дело за отмяна на уволнението е прекратен на 1.12.07 г., видно от мотивите на решението на ВКС за отмяна на уволнението. Затова доводът на ответника по иска – касатор за липса на вреди за ищцата от недопускане на работа по чл.213, ал.2 КТ е неоснователен. Поставените въпроси са разработени в задължителната и трайна практика на съда, поради което не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачански окръжен съд по гр.д. №614/12 г. от 11.10.12 г.
Осъжда А. [фирма] да заплати на Е. Х. И. 300 / триста/ лв., разноски за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: