Т.д. 3176/15 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 457
гр. София, 14.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 01.06, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3176/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. А. срещу решение № 403 от 27.02.2015 г. постановено по гр.д. № 3779/ 14 на САС, с което се потвърждава първоинстанционното решение от 11.07. 2014 г. по гр.д. № 1524/13 на СГС, І г.о. , с което са отхвърлени исковете на касатора като ищец срещу Гаранционен фонд –София на основание чл.288 КЗ-отм. и предявеният като евентуален спрямо него иск по чл.226 ал.1 КЗ-отм. в размери на по 50 000 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от нараняване вследствие на ПТП на 26.10.2011 г..
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1ГПК.
От страна на ответниците по касационната жалба и третото лице-помагач на последните С. Л. Р. /К./ са постъпили писмени отговори, в които се изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, ищцата като пешеходец е участник в ПТП , станало на 26.10.2011 г. на площада в [населено място] с друг участник С. Р.-водач на МПС –л.а. „Опел К.” с рег. [рег.номер на МПС] . С решение от 04.07.2012 г. на СРС, НО по н.а.х.д. № 414/12 водачът на описаното МПС С. Л. Р. /К./ е призната за невиновна за това, че на 26.10.2011 г. по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на ищцата С. А. А., изразяваща се в междукондилно счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на долния крайник за срок по-дълъг от 30 дни и я е оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.343 ал.1, б. „Б” пр.2, вр.с чл.342 ал.1,предл.3 НК. На представеното копие от съдебния акт/ стр.22 от гр.д. № 1524-13 на СГС / се вижда и печат със заверка, че е влязъл в сила на 20.07.2012 г.. При това положение, съставът на въззивния съд се е позовал на разпоредбата на чл.300 ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и е счел, че липсва виновно поведение като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и следователно не е налице основание за ангажиране на функционалната, спрямо тази на прекия причинител на вредите, отговорност на застрахователя на гражданската отговорност на последния. Ето защо решението за отхвърляне като неоснователни на главния иск срещу ГФ и на евентуалния срещу ЗК [фирма] на първоинстанционния съд е потвърдено от въззивната инстанция с обжалваното пред ВКС решение.
От изложението на основанията за допускане на касационното обжалване единственият въпрос, който може да се приеме за правен такъв е за това, дали решенията, постановени по чл.78а НК по НАХД се приравняват на присъда по смисъла на чл.300 ГПК, с оглед обвързаността на съда разглеждащ гражданските последици от вредоносното деяние. Този въпрос, обаче е засегнат в мотивите към т.15 на ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 на ОСГТК, където ОСГТК изрично приема, че съдебният акт по чл.78а НК е също така задължителен, както и присъдата за гражданския съд относно това,дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца или отговорът съвпада с този възприет и в обжалваното въззивно решение.
Останалите „въпроси” са по същество оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт на въззивния съд: правилно и законосъобразно ли е съдът да приеме пострадалото лице да не получи обезщетение, при положение , че чл.300 ГПК е неприложим , оборена ли е презумпцията за виновност по настоящото дело, както и твърдения за наличието на вина на дееца. Подобни оплаквания и твърдения са несъотносими към изискванията за допускане до касационно обжалване, които са стриктно и изчерпателно уредени в чл.280 ал.1, т.г.1-3 ГПК.
Следователно не е налице основание за допускане до касация.
В полза на ответника по касация ГФ-София не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.5 ГПК,съгласно искането в тази насока, тъй като от подадения отговор на КЖ изобщо не става ясно,кой го е изготвил и въобще,че се представлява страната от юрисконсулт в настоящото производство. Същото се отнася и за претенцията за разноски на [фирма] .
`С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 403 от 27.02.2015 г. постановено по гр.д. № 3779/ 14 на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.