Определение №457 от по гр. дело №220/220 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е
 
                                                           № 457
 
                                   София  03.05.2010 година
 
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет седми и април през две хиляди и десета година в състав :
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                    ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 220 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Н. Т. от гр. П.,чрез процесуалния си представител адвокат К против въззивно решение № 633 от 23.11.2009г. по в.гр.д. № 805 по описа за 2009г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1* от 27.07.2009г. по гр.д. № 207/09г.на Плевенски районен съд,с което е частично уважен предявен иск по чл.21 ал.2 от СК,като е признато за установено по отношение на Д. Г. И.,че 1413/13 090ид.ч.от недвижими имот:апартамент № 22 ,находящ се в гр. П. ж.к.”Мара Денчева”бл.21 ет.8 вх. Е,със застроена площ от 92.06кв.м.,състоящ се от три стаи,кухня,баня и тоалетна,ведно с прилежащо избено помещение № 17,със застроена площ от 3.66кв.м.и съответните ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж, придобит с н.а. № 184 т.ІІІ н.д. № К-768/1980г. по време на брака на В. Н. Т. и Д. Г. И. е лично имущество на В. Н. Т.,като е отхвърлен иска за разликата от 1 413/13 090 ид.ч. до 7 090/13 090ид.ч.като неоснователен и недоказан.
В представеното изложение като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,във връзка с поставения въпрос за значението за изхода на спора на игнорирането от страна на съда на отбелязването в процесния н.а. № 184 т.ІІІ н.д. № К-768/1980г.за произхода на средствата,с които имотът е закупен.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си и да приеме само за 1 413/13 090 ид.ч. трансформация на лични лично имущество,въззивният съд се е мотивирал с факта,че за срещу отчуждения имот,който е бил оценен на стойност 2 945.18лв.и е бил собственост на бащата на ищцата – са били отстъпени като обезщетение две жилища,процесното,което е било за ищцата и друго-лично за бащата. Видно от н.а. №191/80г.-второто/на бащата/ е било на стойност 7 044лв.,включваща теглен заем от 5512лв. и сумата от 1 532лв. приспадната от стойността на отчуждения имот. Следователно сумата, която е останала от стойността на отчуждения имот е 1 413лв./2 945лв.-1 532лв./ и това са единствените личните средства на ищцата,вложени при покупката на семейното жилище.
Поставяйки въпроса за отбелязването в процесния н.а. № 184 т.ІІІ н.д. № К-768/1980г.за произхода на средствата,с които имотът на страните е бил закупен, касаторката се позовава на абзаца,който е със следното съдържание: ”цената на дадения в обезщетение недвижим имот се покрива от приспадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетение в общ размер от 7 090лв.”От цитираното съдържание е ясно,че цената на дадения в обезщетение имот не е покрита само от приспадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот,но и от собствени средства,като общият размер на приспадащите се суми и собствените средства е 7090лв.
 
Имайки пред вид така изяснения смисъл на поставения от касаторката въпрос -следва извода,че същият – не от значение за изхода на делото, тъй като не е свързан с решаваща воля на съда. Не става въпрос за игнориране от съда на съотносимо доказателство, както се твърди в представеното изложение. Съдът е обсъдил това доказателство и именно, преценявайки съдържанието му е направил релевантните си за изхода на спора правни изводи. При положение,че вече е била приспадната от стойността на отчуждения имот,която е 2 945.18лв.- сумата от 1 532лв./за получения от бащата на ищцата като обезщетение друг имот/,остава за приспадане само сумата от 1 413лв. Налице е частична трансформация на лични средства до този размер. При положение,че имотът е придобит по време на брака и срещу предоставения в обезщетение имот е налице доплащане на сума/за която в случая не е установено да е лична собственост/-съответната на доплатената част от целия имот се включва в съпружеската имуществена общност /ППВС 5-72/
Липсата на общата предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК изключва необходимостта от разглеждане и произнасяне по наведената специална предпоставка по т.3 от същия текст/ТР №1/2009г.на ОСГКТК на ВКС/.
С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 633 от 23.11.2009г. по в.гр.д. № 805 по описа за 2009г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.

Scroll to Top