О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№458
гр.София, 14.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 420/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Н. Г., Ц. Д. Я., Д. Т. М., Р. Т. Г., Е. Д. Г. и П. Д. Г. чрез пълномощника им адв.М. К. от [населено място], срещу определение № 241 от 28.06.2011 год. по гр.дело № 671/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№ 1214 от 09.05.2011 год. срещу въззивното решение от 25.03.2011 год. по гр.дело № 859/2010 год. на Софийския окръжен съд на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Поддържа се, че в разрез с понятието „обжалваем интерес”, което макар и да не е дефинирано в закона, съставлява оценка на материалното блато, предмет на обжалваното решение, съставът на ВКС, ІІ г.о. неправилно приел, изхождайки от данъчната оценка на имота, че решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под установения в чл.280, ал.2 ГПК размер. Частните жалбоподатели се позовават на определения: № 69 от 13.02.2009 год. по ч.гр.дело № 35/2009 год. на ВКС, І г.о., № 115 от 10.03.2009 год. по ч.гр.дело № 89/2009 год. на ВКС, І г.о. и № 66 от 11.02.2009 год. по ч.гр.дело № 44/2009 год. на ВКС, V г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения:
С исковата молба от 10.09.2007 год. частните жалбоподатели са предявили срещу В. Г. В. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответницата не е имала право да придобие новообразуван поземлен имот № * от кадастрален район 831 по плана на новообразуваните имоти на [населено място], с площ * кв.м. Съгласно удостоверение изх.№ [ЕГН] от 13.10.2008 год. /л.109 от гр.дело № 589/2007 год. на РС-Ботевград/, данъчната оценка на имота – земя от * кв.м. по плана на новообразуваните имоти на м.”Б.”, землище на [населено място], Е. 12283 възлиза на 813,10 лева. В хода на първоинстанционното производство са представени още две удостоверения за данъчна оценка – изх.№ [ЕГН] от 27.08.2009 год./л.152/ и изх.№ [ЕГН] от 07.11.2008 год./л.159/. Според първото от тях, данъчната оценка на имота възлиза на 1 182,90 лева, а според второто – на 1 070,80 лева.
И в трите случая, цената на иска се е определяла по правилата на чл.55, ал.1, б.”б”, предл.първо ГПК/отм./, като възлиза на * от данъчната оценка и се равнява съответно на 203,27 лева, на 295,72 лева и на 267,70 лева, т.е. е под 5 000 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира обжалваното определение за законосъобразно.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 09.05.2011 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, изключващ касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. След като касационното производство е образувано въз основа на жалба срещу въззивното решение, подадена след изменението на процесуалния закон от 21.12.2010 год., преценката за допустимостта на касационното обжалване се извършва въз основа на нововъведения критерий за обжалваемост, съгласно който цената на иска следва да надвишава 5 000 лева. Новата процесуална разпоредба е влязла в сила веднага с обнародването на ЗИД на ГПК в Държавен вестник, бр.100 от 21.12.2010 год. и съдът е задължен да я прилага по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба. Сега действащата редакция на чл.280, ал.2 ГПК определя като критерий за достъп до касационно обжалване цената на иска, а тя се определя от действалите към момента на подаване на исковата молба процесуални разпоредби – чл.55 ГПК/отм./ или чл.69 от действащия ГПК.
Цитираните в частната жалба три определения на състави на ВКС от 2009 год. са постановени при действието на отменената редакция на чл.280, ал.2 ГПК, обвързваща касационното обжалване с обжалваемия интерес, а не с цената на иска, поради което са неотносими към настоящия случай.
Предвид изложеното, при условията на иззета компетентност, в съответствие с чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК съставът на ВКС, ІІ г.о. законосъобразно е оставил без разглеждане касационната жалба, поради което атакуваното с частната жалба определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 241 от 28.06.2011 год. по гр.дело № 671/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/