2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
гр. София, 02.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 503 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. Г. срещу решение № 185/06.11.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 255/2014 г. на Силистренския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 325/18.06.2014 г., допълнено в частта му за разноските с определение № 2447/28.07.2014 г., постановени по гр. дело № 2370/2013 г. на Силистренския районен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу В. Д. К., осъдителен иск за заплащане на сумата 10 325 лв., претендирана като наемна цена, дължима по договор за наем, сключен на 19.07.2004 г., за периода 07.12.2008 г. – 07.12.2013 г., заедно със законната лихва, считано от 19.12.2013 г. до окончателното плащане; в тежест на жалбоподателя са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два правни въпроса: 1) при наличие на наемно отношение и договорено заплащане на наемна цена, макар и с модалитет, такова заплащане на наемна цена се дължи от наемателя на наемодателя; и 2) при липса на договорена наемна цена в договор за наем, как следва да бъде определена и съответно – заплатена същата. Касаторът сочи допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК и поддържа, че въззивният съд е разрешил тези два правни въпроса в противоречие с практиката на ВКС, във връзка с което сочи: решение № 146/01.12.2010 г. по търг. дело № 934/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 703/05.01.2011 г. по гр. дело № 1060/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 113/28.07.2009 г. по търг. дело № 753/2008 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 75/26.05.2010 г. по търг. дело № 838/2009 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 202/16.11.2009 г. по търг. дело № 384/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 136/04.06.2010 г. по гр. дело № 4831/2008 г. на І-ро гр. отд. на ВКС; поддържа също, че двата правни въпроса били от значение за точното прилагане на закона, но без да излага каквито и да било аргументи и доводи в подкрепа на това.
Ответницата В. Д. К., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да постанови обжалваното решение, окръжният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че касаторът-ищец е наследник на В. Т. Г., който приживе е сключил на 19.07.2004 г., процесния договор за наем с ответницата – тогава едноличен търговец, като страните са се договорили наемодателят да отдаде под наем на едноличния търговец собствения си недвижим имот, представляващ магазинно помещение, срещу задължението на наемателката да осигурява ремонт и поддръжка на помещението. По отношение процеснта претенция за заплащане на сума, определена от жалбоподателя-ищец като наемна цена за процесния период 07.12.2008 г. – 07.12.2013 г., въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че нейната неоснователност е обусловена от това, че страните по договора при сключването му не са предвидили минимален размер на ремонтните дейности, нито някакъв обем или периодичност на осъществяването им, което не дава възможност да бъде тълкувана волята им и съответно – преценявано изпълнението на поетото задължение, като равностойност на дължима наемна цена. Окръжният съд е приел и че по делото е доказано със съдебно-техническа експертиза и свидетели, че ремонти, макар и оскъдни, са извършвани от наемателката през годините, както и че в други случаи желанието й да осъществи такива е било препятствано от липсата на сътрудничество от наемодателя-собственик, тъй като се е касаело за основни укрепителни дейности, които се нуждаят от административна санкция, каквато наемателката не е могла да издейства без участието на собственика. Съдът е установил и че няма данни до смъртта на наемодателя през 2013 г. между страните по наемното правоотношение да е имало проблем във връзка с изпълнението на задължението на наемодателката за поддръжка и ремонт на процесното помещение. С оглед на това, окръжният съд е споделил и извода на районния съд, че след като в договора липсва конкретизация на дейностите, които е следвало да се извършат и тяхната стойност, както и поради факта, че приживе наемодателят не е предприел действия по развалянето на договора, изпълнението на задължението от страна на наемателката го е удовлетворявало. Съдът е счел за резонни съображенията на жалбоподателя, че няма как практически да се реализира претенция за реално изпълнение, но е намерил и че по вече изложените съображения, не са налице основания и за уважаване на неговата искова претенция, която е неоснователна, тъй като не е налице неизпълнение.
Видно от мотивите към обжалваното въззивно решение, и двата изведени от касатора правни въпроса не са обуславящи изводите на окръжния съд за неоснователността на предявения по делото иск за заплащане на наемна цена, и не са от значение за изхода на правния спор между страните, поради което и двата въпроса не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Първият правен въпрос, изведен и формулиран от жалбоподателя, предпоставя наличие на договор за наем, в който е договорено обичайното заплащане на наемна цена – в уговорена (определена или определяема по размер) парична сума. Процесният наемен договор, както е прието и в обжалваното решение, обаче не е такъв – уговорената от страните по него, насрещна престация на ответницата-наемател е непарична – тя е поела алеаторно задължение да осигурява ремонт и поддръжка на наетото помещение за времетраенето на договора, което задължение инстанциите по същество са приели, че е било изпълнявано. При така сключения процесен договор за наем и предвид приетото в обжалваното решение, че той е бил изпълняван от страна на ответницата-наемател, вторият изведен от касатора правен въпрос – как следва да бъде определена и съответно – заплатена, претендираната от него „наемна цена”, изобщо не е стоял за разрешаване, респ. – не е и бил разрешен от въззивния съд.
Отделно от гореизложеното, по никой от двата правни въпроса, изведени и формулирани в изложението на жалбоподателя, не е било допуснато касационното обжалване и съответно – никой от тези два правни въпроса не е разрешен по реда на чл. 290 от ГПК с никое от посочените и представени (в преписи) от касатора, решения на ВКС, изброени по-горе; като и конкретните правни спорове, по които са постановени тези решения, са съществено различни от правния спор по настоящото дело. Никой от двата правни въпроса не и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като от страна и на самия жалбоподател (както вече беше посочено) не са изложени каквито и да било аргументи и доводи в подкрепа на това негово становище.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателя, общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Независимо от изхода на делото, на ответницата не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за защитата й пред касационната съдебна инстанция, тъй като не се установява тя да е направила такива разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 185/06.11.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 255/2014 г. на Силистренския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.