О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
гр. София, 22.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 930 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 7860 от 23.11.2017 г. по гр. д. № 11683/2017 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № III-144-168567 от 11.07.2017 г. по гр. д. № 12060/2015 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от П. С. Г. от [населено място] против П. за т. п. – С. при [фирма]. В решението е прието за установено, че ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „организатор, изготвяне на наряди“ в „Локомотивно депо, Д.“. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 14 от 30.01.2015 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Дисциплинарното наказание е било наложено за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в приемане на сумата от шестдесет лева, за да бъде назначен машинистът Д. Д. в наряда за дизелови локомотиви на 17.01.2015 г., въпреки изричното нареждане на ръководителя му този машинист да не бъде разпределян на наряд за дизелови локомотиви. Установено е, че ищецът е приел да разпредели наряда по искания начин, въпреки забраната за това, за което е получил сумата от шестдесет лева. При така установената фактическа обстановка е прието, че наказанието е наложено в съответствие със законовите изисквания – от компетентен орган, в рамките на законоустановените срокове, след осъществяване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Прието е, че действията на уволнения служител съставляват злоупотреба с доверието на работодателя – приемане на парична сума от трето лице, за да бъде извършено действие по служба, въпреки изричната забрана на работодателя; че самото приемане на неследващи се облаги от трети лица във връзка със служебните задължения съставлява нарушение на задължението за лоялност към работодателя и противоречи на неговите интереси. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е отхвърлил като неоснователни исковете за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд е постъпила от Д. П.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос (след уточнението му в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): законосъобразно ли е дисциплинарно уволнение, когато не е установен един от елементите на фактическия състав на нарушението, посочено в заповедта за уволнение. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.). За да обоснове очевидната неправилност на въззивното решение, касаторът е изложил твърдения, че формираните изводи за фактите не съответстват на събраните по делото доказателства; че съдът не е изпълнил задължението за обсъждане на всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички доказателства по делото; че е приложил неправилно закона, приемайки, че приемането на парична сума от работник, за да извърши нарушение по служба съставлява „злоупотреба с доверието на работодателя”, както и че характера и тежестта на нарушението обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Ответникът по касационната жалба П. за т. п. – С. при [фирма] излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът законосъобразно ли е дисциплинарно уволнение, когато не е установен един от елементите на фактическия състав на нарушението, посочено в заповедта за уволнение, не дава основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът е намерил разрешение в установената съдебна практика, съгласно която дисциплинарното нарушение може да бъде осъществено с еднократно действие или бездействие на работника или чрез множество действия, които в своята съвкупност осъществяват фактическия състав на нарушението. Когато в заповедта за уволнение работодателят е посочил множество извършени от работника действия, възможно е фактическият състав на нарушението да е осъществен само чрез някои от тях. В този случай е без правно значение дали всички посочени в заповедта за уволнение действия са извършени от работника – наказанието е наложено за дисциплинарното нарушение, осъществено чрез определени доказани действия или бездействия на работника. Съобразявайки така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че уволненият служител е извършил нарушение, изразяващо се в приемане на парична сума, за да извърши неправомерно действие по служба; че това нарушение съставлява „злоупотреба с доверието на работодателя” и без да е установено, че е извършил неправомерно включване на съответния машинист в наряда за дизеловите локомотиви. Въззивният съд е съобразил установената практика на Върховния касационен съд (решение № 513 от 14.01.2013 г. по гр. д. № 1559/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г. на ВКС, IV г. о.), съгласно която работникът е злоупотребил с доверието на работодателя, когато, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато е злепоставил отношенията на доверие, независимо дали действията са извършени умишлено или от тях е извлечена имотна облага – приел е, че ищецът е компрометирал указаното му от работодателя доверие със самото приемане на неследващи се облаги от трети лица във връзка със служебните задължения.
Неоснователни са и доводите за наличие на очевидна неправилност на обжалвания акт, доколкото той е постановен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по всички повдигнати в изложението към касационната жалба въпроси.
Съгласно установената съдебна практика, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други – за неосъществили се. Съобразявайки тази практика и в съответствие с чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по въведените с въззивната жалба доводи при съвкупна преценка на относимите към правния спор доказателства. Изложил е собствени мотиви както по доводите за допуснати процесуални нарушения във връзка с преценката и анализа на събраните в рамките на първоинстанционното производство, така и по тези, касаещи осъществяването на дисциплинарното нарушение.
Неоснователен е и доводът за очевидна неправилност на формираните изводи за установените факти по делото. Такава би била налице в случай, че съдът е възприел погрешно съдържанието на документ; тълкувал е превратно показанията на свидетел или експертно заключение или е формирал необосновани изводи, нарушавайки правилата на логическите връзки. Когато съдът е изложил мотиви, в които подробно е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната цялост, без да нарушава правилата на логическото мислене, изводите за установените по делото факти се явяват обосновани.
Липсва очевидна неправилност и по отношение на формирания обуславящ изхода на делото извод, че приемането на парична сума от работник, за да извърши нарушение по служба съставлява „злоупотреба с доверието на работодателя”. Както вече бе посочено, този извод е в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която нарушението по чл. 187, т. 8, пр. І-во КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател и винаги е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага.
Д. за очевидна неправилност на извода, че характерът и тежестта на нарушението обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание не следва да бъде обсъждан. Въпросът за приложението на чл. 189 КТ не е обсъждан във въззивното решение предвид липсата на въведен от ищеца довод за незаконност на уволнението поради несъответствие между извършеното нарушение и дисциплинарното наказание.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие № 699714 от 31.01.2018 г. с адвокат Д. С. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7860 от 23.11.2017 г. по гр. д. № 11683/2017 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П. С. Г. от [населено място] да заплати на П. за т.п. – С. при [фирма], [населено място], сумата 500 (петстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: