Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1352_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
С., 24.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1736 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Ц. П. и П. Е. П. срещу въззивно решение от 09.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 904 /2010 г. на В. окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 18.03.2010 г. по гр.д. № 6790 / 2009 г. на В. районен съд, с което двамата жалбоподатели са осъдени да заплатят на С. И. Ч. сумата 5,113 евро, получени по развален предварителен договор, ведно със законната лихва и 603.67 лева изтекла лихва за посочен период от време, както и разноски.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, излагат основания за това и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като представят изложение за това, в което се извежда материалноправният въпрос дали правните недостатъци на една вещ представляват пречка за прехвърляне на собствеността върху нея и могат ли да доведат до упражняване правото на разваляне на договора за покупко-продажба поради отпаднало основание за сключването му, когато тези недостатъци са известни на страните. Жалбоподателите твърдят че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът в това производство С. И. Ч. оспорва наличието на основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.), обжалваемият интерес по главния оценяем иск във въззивното производство е над 1,000 лева, а другият иск е обусловен.
Исковете са за връщане на капаро по развален предварителен договор за покупко-продажба на вилен имот, заедно със законна и изтекла лихва.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото безспорно е установено сключването на предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот между страните, плащането на капаро от страна на ищеца – купувач, изтичането на продължения срок за сключване на окончателния договор, че ищецът е поканил ответниците – обещатели да представят доказателства за законността – собствеността на сградата, предмет на договора в определен срок и е направил изявление, че в противен случай, ще счита предварителния договор за развален, което е достигнало до ответниците. Съдът е приел също, че ответниците не твърдят и не доказват сключването на окончателен договор или връщането на капарото, но твърдят, че не са налице предпоставките за разваляне на предварителния договор. Съдът е приел, че по делото е установено с прието неоспорено заключение на СТЕ, че сградата е незаконна, отказано е узаконяването и и тя не може да бъде узаконена, тъй като е построена в нарушение на изискванията на действащата към момента на изграждането и нормативна уредба, не отговаря на нормативните изисквания за необходимите отстояния от страничните регулационни линии и от улицата, като е посочил и приложимите нормативни разпоредби за това (от ЗУТ и Наредба №5 за правила и норми по Т. (отм.), както и е приел, че е вероятно сградата да бъде съборена. Така съдът е достигнал до извод, че изпълнението на поетото от продавачите (обещателите) задължение по чл.3 от предварителния договор – да удостоверят с документи по безспорен начин правото им на собственост върху имота, поради което е приел, че купувачът, който е изправна страна, е имал право дd развали предварителния договор, което е и направил, а продавачите, като неизправна страна, следва да върнат заплатената предплата – капаро, ведно със законна и изтекла лихва, съответно изчислена, тъй като развалянето на договора има обратно действие.
От изложеното е видно, че изведеният въпрос не е обуславящ изхода от спора, тъй като въззивният съд е приел, че ищецът претендира наличие на основание за разваляне на предварителен договор, което съдът е приел за е осъществено поради това, че целта на покупко-продажбата, която страните са се обвързали да сключат, е купувачът да придобие собствеността на имота (вкл. и на сградата), която да може да се ползва по предназначение, което означава, чието държане да е позволено от правото.
Поради изложеното не е налице основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, ответникът не претендира разноски и не доказва да е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 09.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 904 /2010 г. на В. окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.