О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София 31.03.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 667/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. на М., [населено място], приподписана от юрисконсулт Б. П., срещу решение №434 от 01.10.2013 г. по гр. дело №790/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №536 от 07.05.2012 г. по гр.д.№5229/2011 г. на Великотърновския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. Г. Д. иск с правно основание чл.146, ал.2 ЗМВР/отм./ за сумата 15 358.98 лв. – разходи за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучение. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, защото на ответника не е предложено назначение на длъжност в съответната служба на министерството. Между страните по делото на 05.08.2004 год. е сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да приеме и да обучава ответника по специалността „Защита на националната сигурност”, а ответникът – след завършване на обучението да служи в М. за срок не по-малък от 10 години. Според разпоредбата на чл.145, ал.4 ЗМВР/отм./, завършилите академията след дипломирането си получават офицерско звание и се назначават на длъжности в съответните служби на министерството. Съответната за ищеца служба може да бъде единствено и само Н. с. „С.”. Ищецът не е предложил на ответника назначаване в служба, която съответства на завършената от него специалност. Това освобождава ответника от отговорността по чл.146, ал.2 от ЗМВР/отм./. Преди дипломиране на ответника по специалността „Защита на националната сигурност” съобразно разпоредбите на сега действащия ЗМВР и на Закон за държавната агенция „Н. с.”, Н. с. „С.” не е „служба на министерството”. Този факт обаче не води до други изводи. Обективната невъзможност на ищеца да изпълни задължението си не може да обоснове възникване на задължение за ответника да служи 10 години в другите служби на М. и при отказ да заеме определената му длъжност да възникне отговорността му по чл.146, ал.2 от ЗМВР /отм./.
Ответникът по касационната жалба С. Г. Д., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това трябва ли да се предложи длъжност в служба, която съответства на завършената специалност, за да възникне отговорността по чл.146, ал.2 от ЗМВР/отм./ в хипотезата „отказалите се след дипломиране да заемат определената им длъжност”. Счита че този въпрос имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №434 от 01.10.2013 год. по гр. дело №790/2013 г. на Великотърновския окръжен съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 307.18 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №434 от 01.10.2013 г. по гр. дело №790/2013 г. на Великотърновския окръжен съд.
УКАЗВА на А. на М., [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 307.18 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.