4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
[населено място], 31.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №893 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Т., срещу определение № 231 от 08.01.2015г. по в.ч.т.д. №367/2014г. на Великотърновски апелативен съд, с което след отмяна на определение от 05.11.2014г. по т.д. № 1402/2012г. на Великотърновски окръжен съд, е изменено на основание чл.248 от ГПК решение № 70 от 16.07.2014г. по т.д. №1402/2012г. на Великотърновски окръжен съд, като е отменено в частта, с която Н. е осъдена да заплати на основание чл.78 ал.3 от ГПК на [фирма] /в несъстоятелност/ разноски в размер на 1 567 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че в хода на производството по несъстоятелност и в съпътстващите искови производства не може да намери приложение общото правило на чл.78 ал.3 от ГПК, тъй като в това специално по своята същност производство разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника в несъстоятелност не могат да бъдат изплатени предварително и доказателството за изплащането им да бъде представено в хода на отменителните производства, а от друга страна неплащането на възнаграждението е пречка за присъждането му. Излага оплаквания, че е нарушен принципът на равнопоставеност на страните в гражданския процес, залегнал в чл.9 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, като твърди,че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които се разрешават противоречиво от съдилищата: 1 Следва ли да се приложи изискването за предварително заплащане на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника, дължимо в хода на съпътстващите отменителни производства по чл.647 от ТЗ, и ако се приложи, по какъв ред следва да се извърши това предварително плащане, след като всички разплащания след откриване на производството по несъстоятелност се извършват от особената сметка на длъжника при спазване на императивното правило за предварително съгласие от страна на съда по несъстоятелност? 2. Допустимо ли е съдът по несъстоятелност да откаже да даде разрешение за заплащане на договорените суми за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника в несъстоятелност от особената му сметка в противоречие с чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, с аргумент, че същите трябва да бъдат присъдени в полза на длъжника с влязъл в сила акт, а окръжният съд, разгледал отменителния иск, да откаже да присъди възнаграждението, тъй като не е предварително изплатено?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че претендираните от ответника разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, не следва да бъдат присъждани, тъй като не са заплатени съгласно чл.78 ал.1 от ГПК и задължителните разяснения в т.1 на ТР №6/2012г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Посочил е,че разпоредбата на чл.78 от ГПК намира приложение в производството по несъстоятелност и в съпътстващите го производства, по силата на препращащата разпоредба на чл.621 от ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият формулиран от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. Поради това този въпрос отговаря на общото изискване на чл.280 ал.1 от ГПК, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Съгласно т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, когато касаторът не е представил доказателства за наличието му – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания въззивен акт. В представеното определение от 19.04.2013г. по гр.д. № 659/2011г. на Великотърновски окръжен съд, съдът по несъстоятелността е отказал да одобри разноски за заплащане на възнаграждение на адвокат на длъжника [фирма] /в несъстоятелност/ във връзка с процесуалното му представителство по 12 броя граждански дела, като е посочи, че разрешение за изплащане на договорените суми ще бъде дадено след представяне на доказателства, че сумите са присъдени в полза на длъжника с влязъл в сила съдебен акт. Предпоставките за присъждане на разноски по чл.78 от ГПК са различни от предпоставките, при които съдът по несъстоятелността одобрява разходи от масата на несъстоятелността, поради което в двете определения не се обсъжда един и същ процесуалноправен въпрос. Частният жалбоподател е представил също и решение № 63 от 11.07.2014г. по гр.д. № 1405/2012г. на Великотърновски окръжен съд, определение от 13.11.2014г. по гр.д. № 1401/2012г. на Великотърновски окръжен съд, определение от 03.10.2014г. по т.д. № 1403/2012г. на Великотърновски окръжен съд, определение от 15.07.2014г. по гр.д. № 1396/2012г. на Великотърновски окръжен съд и определение от 05.11.2014г. по гр.д. № 1402/2012г. на Великотърновски окръжен съд, за които обаче няма доказателства да са влезли в сила, поради което те не установяват наличието на противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Определение от 03.10.2014г. по т.д. № 1403/2012г. на Великотърновски окръжен съд не формира противоречива практика, тъй като е постановено в рамките на настоящото производство и е отменено с обжалваното определение.
Вторият процесуалноправен въпрос не е от значеине за изхода на производството, доколкото въззивният съд не го е обсъждал. Поради това по отношение на този въпрос не е обоснована основната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 231 от 08.01.2015г. по в.ч.т.д. № 367/2014г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.