3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 09.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4899 по описа за 2015година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №709, постановено на 03.06.2015г. от тричленен състав на ВКС, ІV ГО по гр.д.№2540/2015г. подадената от [фирма] касационна жалба с вх.№938/09.03.2015г. срещу решение №10/06.02.2015г. по гр.д.№267/2014г. на Окръжен съд-Разград, с което частично е обезсилено решение №198/16.07.2014г. по гр.д.№520/2014г. на Разградския районен съд в частта, с която се признава за установено, че дружеството дължи на С. К. К. сумата 62.70лв., ведно със законната лихва от 27.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен отпуск за периода 07.05.2013г. до 09.09.2013г. на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.224, ал.1 ГПК е оставена без разглеждане. В частта, с която въззивният съд е потвърдил частично решение №198/16.07.2014г. по гр.д.№520/2014г. на Разградския районен съд в частта, с която е признато за установено, че дружеството дължи на С. К. К. общо сумата 4827.22лв. касацшионно обжалване не е допуснато.
В частта, с която касационна жалба с вх.№938/09.03.2015г. е оставена без разглеждане, определението е обжалвано от [фирма] чрез процесуалния му представител адв.М. М. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че след като ВКС е приел, че касационната жалба против въззивното решение е допустима, тъй като общият размер на предявеното вземане надхвърля 5000лв., то е бил длъжен да разгледа касационната жалба в нейната цялост и да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване и по отношение на обжалваната част от решението на Ос-Р., касаеща обезсилването на решението на първоинстанционния съд. Счита, че съдът неправилно е приел, че ищецът е предявил множество обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вместо да приеме правилния извод, че е сезиран с един установителен иск, по който дължи произнасяне.
Ответникът по частна жалба С. К. К. не изразява становище.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от [фирма] касационна жалба срещу въззивното решение на Окръжен съд-Разград, постановено на 06.02.2015г. по в.гр.д.№267/2014г. в частта, с която първоинстанционното решение е било обезсилено, следва да бъдат оставени без разглеждане , тричленният състав на ІV ГО на ВКС е приел, че ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени искове на основание чл.422, ал.1 ГПК, единият от които, а именно за установяване, че дружеството дължи сумата 62.70лв., представляваща обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен отпуск, е с цена под установения минимален размер за достъп до касационно обжалване, предвиден в закона и не е обусловен от другия иск, цената на който е над 5000лв.
Така изложените съображения следва да бъдат споделени изцяло.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК иск за установяване в отношенията между страните, че [фирма] дължи на С. К. К. сумата 5500лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения по периоди, посочени в исковата молба, както и сумата 62.10лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като сумата от 62.10лв. не е заявявана като дължима в заповедното производство. Макар искането за установяване дължимостта на сумите да е заявено по един и същи съдопроизводствен ред, всяка една от претендираните като дължими на различно правно основание суми представлява самостоятелна претенция, чието съществуване и дължимост се преценява в образуваното по реда на чл.422 ГПК производство. Съществуването и дължимостта на всяка претенция се преценява от съда самостоятелно, т.е. исковете за установяване на всяка една от претенциите са предявени при условията на обективно съединяване, както е прието и в обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №709, постановено на 03.06.2015г. от тричленен състав на ВКС, ІV ГО по гр.д.№2540/2015г. в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от [фирма] касационна жалба с вх.№938/09.03.2015г. срещу решение №10/06.02.2015г. по гр.д.№267/2014г. на Окръжен съд-Разград, с което частично е обезсилено решение №198/16.07.2014г. по гр.д.№520/2014г. на Разградския районен съд в частта, с която се признава за установено, че дружеството дължи на С. К. К. сумата 62.70лв., ведно със законната лихва от 27.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за три дни неизползван платен годишен отпуск за периода 07.05.2013г. до 09.09.2013г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: