О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 458
гр. София, 14.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 01 юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3148/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. П. срещу решение №237/29.06.2015 г. на АС-Пловдив, ТО по т.д. № 198/15, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на ОС-Пловдив по т.д. № 40/2012 г., в частта, с която дружеството-касатор е осъдено да заплати на [фирма]-гр.С. сумата от 20 000 лева-незаплатена част по ф-ра №223/27.11.2008 г., представляваща част от дължимо възнаграждение по договор за СМР, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба се изпраща отговор на същата, в който се излагат съображения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между двете търговски дружества- страни по иска на 10.12.2007 г. е сключен договор за изпълнение на СМР, по силата на който ищцовото дружество [фирма] като изпълнител се е задължило да изпълни СМР в обект на възложителя [фирма] на стойност 278 340,85 лева без ДДС, която се заплаща поетапно, според уговорките в самия договор, като окончателното плащане следва да стане в тридневен срок след подписване на двустранен протокол за извършените СМР. За приемане на поетапно изпълнените СМР са подписани общо пет броя протоколи, като за първите три няма спор, че съответните СМР са приети и заплатени. Спори се, дали по ф-ра №223/27.11. 2008 г. издадена за СМР по протокол №4 на стойност 78 179,22 лева с ДДС е извършено цялостно плащане, а не само частично, както твърди ищеца –до размера на 58 179,22 лева като ответникът –възложител по договора за изработка е останал задължен за остатъка, т.е. за процесната сума от 20 000 лева. Съдът приема, че липсва плащане на тази сума, доколкото същата е преведена от страна на ответното дружество [фирма] на дружеството-изпълнител, но за погасяване на задължението на друго дружество [фирма] към същия кредитор, основано на друг договор за изработка. Това е счетено за установено, както от съдържанието на самия платежен документ от 16.01.2009 , в който като основание се сочи не процесната ф-ра, каквато е била практиката дотогава, а друг договор за изработка. Това се потвърждава и от показанията на разпитания като свидетел счетоводител на ищцовото дружество, според които управителят на ответното дружество, който се явява и управител на дружеството [фирма] изрично в разговор със свидетеля е уточнил, че с това плащане се погасява вземане на същия кредитор-ищцовото дружество, но към второто дружество, основано на отделен друг договор за изработка. С оглед изложеното и доколкото ответното дружество [фирма] и дружество [фирма] са свързани лица по смисъла на пар.1 т.3 и т.4 от ДР на ТЗ, то спрямо кредитора е настъпило погасяване на задължението на второто дружество платено от страна на ВГ МП Г. Б.”О. като задължението на второто към кредитора е останало висящо, поради което и искът за сумата от 20 000 лева като остатък за плащане по ф-ра №223/27.11. 2008 г. издадена за СМР по протокол №4 на обща стойност 78 179,22 лева с ДДС се явява основателен и доказан.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора три въпроса, които се свеждат до това, дали в случая е налице правен интерес от изпълнението на чуждо задължение от страна на трето по смисъла на чл.73 ЗЗД. Сочи се, че по отношение на този въпрос е налице основанието по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
В случая така формулираният правен въпрос не се явява обуславящ изхода на спора, тъй като процесният спор не е между длъжника и третото лице платило неговия дълг, в който случай при спор за наличие на предпоставките за суброгиране на последния в правата на удовлетворения кредитор би имал значение така посоченият въпрос за наличието на правнен интерес от плащането, с оглед приложението на чл.74 ЗЗД. Липсата на формулиран правен въпрос обусловил конкретното произнасяне на съда с обжалваното решение само по себе си е пречка за допускане на касационно обжалване-т.1 от ТР1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 237/29.06.2015 г. на АС-Пловдив, ТО по т.д. № 198/15 в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.