О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 459
София, 15.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март………………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 1278/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. С. Е. от [населено място], чрез пълномощника й адв. М. Н. от АК-В., срещу решение № 372 от 19.07.2012 г. по гр.д. № 423/2012 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 313 от 18.04.2012 г. по гр.д. № 5493/2011 г. на Врачанския районен съд. Вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иск на касаторката срещу ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” МС, София, представлявана от ТД „Държавен резерв”, [населено място], за отмяна на заповед № 10-05-242/17.11.2011 г. на директора на ТД „Държавен резерв”, [населено място], с която й е наложено дисциплинарно наказание „забележка” – иск с правно основание чл.188, т.1 във вр. с чл.357 КТ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” МС, София, представлявана от ТД „Държавен резерв”, [населено място], не е заявил становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторката, поради следното:
В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани конкретни въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК. В тях е посочено, че ВКС трябва да се произнесе с решение относно това „дали за налагането на дисциплинарно наказание е необходимо служителката да е действала виновно, дали е от значение обстоятелството, че нарушението е маловажно, незначително, не е довело до никакви неблагоприятни последици за работодателя, за да обуслови необходимостта от налагане на дисциплинарно наказание, или напротив, достатъчен е само и единствено факта на каквото и да било нарушение, като останалото е субективно право на работодателя”. Изложени са и съображения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, като са приповторени доводите от касационната жалба. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на конкретен правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване –– виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Това е така, защото в разглеждания случай отговорите на общо зададените въпроси се намират в самия закон – чл.186 КТ и чл.189, ал.1 КТ. Задължението на касаторката да формулира въпроси е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като само в тяхната рамка касационният съд може да направи преценки на значението им за изхода на конкретното дело и за наличието на допълнителни основания за допускане на обжалването. В този смисъл съображенията за неправилност на решението, които са изложени в касационната жалба и са приповторени в изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са по съществото на правния спор и могат да бъдат разгледани само ако се преодолее селективната фаза на процеса, а в случая основания за това не са налице. Нещо повече. В случая липсва както надлежно формулиран правен въпрос, така и обосновка относно наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторката не излага доводи в подкрепа на твърдението си, че липсва практика по приложението на чл.186, 189, ал.1 и чл.188, т.1 КТ, нито че тази практика е неправилна и трябва да бъде променена. Тъкмо обратно – известно е, че по посочените текстове на КТ е налице обилна практика на съдилищата, която последователно се съблюдава. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 372 от 19.07.2012 г. по гр.д. № 423/2012 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.