О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
гр. София 21.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4772/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. ц. за п. п. – Г. О. към [фирма], подадена чрез старши юрисконсулт П. И., против решение № 354/11.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 617/2016 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 166/08.06.2016 г. по гр.д. № 211/2016 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е признато за незаконно уволнението на К. Г. П. от длъжността „началник влак – пътническо движение“ в Превозна служба – Шумен към ТЦПП – Г. О. при [фирма], отменена е заповед № 16/02.02.2016 г. на ръководителя на ТЦПП – Г. О. към [фирма], възстановен е К. Г. П. на заеманата до уволнението длъжност “Началник влак – пътническо движение“ в Превозна служба – Шумен към ТЦПП – Г. О. при [фирма] и ТЦПП – Г. О. при „Б. – П. превози е осъдено да заплати на К. Г. П. сумата от 220, 17 лв., представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа вследствие на уволнението за периода от 05.02.2016 г. до 10.02.2016 г.и разликата между Б. по прекратеното Т. и това,по което е встъпил след уволнението за периода 10.02.2016 г. до 17.02.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска неговата отмяна.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1. „Относно необходимото съдържание на реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и конкретно: необходимо ли е описание на нарушението с неговите обективни и субективни признаци“ и 2. „Относно критериите по чл.189,ал.1 КТ за преценка тежестта на нарушението и в частност следва ли да бъдат съобразени характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, възможните вредни последици от неизпълнението, както и обстоятелствата, при които е извършено то, в т.ч. поведението на служителя“. По отношение на първия въпрос твърди,че въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с решение № 278/19.05.2011 г., по гр.д. № 1276/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 593/06.10.2010 г. по гр.д. № 31/2010 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 177/11.07.2012 г. гр.д. № 193/2011 г., IV г.о. и решение № 164/22.06.2015 г. по гр.д. № 6474/2014 г. по описа на ВКС, III г.о.,а във връзка с втория въпрос с решение № 227/29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 167/14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2002 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 112/07.05.2012 г. по гр.д. № 5348/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 75/10.06.2015 г. по гр.д. № 5735/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК адв. М. С. – процесуален представител на ответната страна по касация – К. Г. П., е подала писмен отговор, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендират се сторените разноски за адвокатска защита.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да се произнесе Окръжен съд – Велико Търново е установил от фактическа страна следното: между ищеца К. Г. П. и ТЦПП-Г. О. при [фирма] е съществувало трудово правоотношение от 02.02.1988 г., по силата на което ищецът заемал длъжността „Началник влак – Пътническо движение“ в Превозна служба Шумен при ответника, а със заповед № 16/02.02.2016 г. трудовото му правоотношение било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение”, поради това, че на 04.12.2015 г. влязъл в пререкание с контролните органи като употребил груби и нецензурни думи и в същото време не извършил служебните си задължения да провери пътниците в първия вагон от състава на проверявания влака. За да приеме обективно съединените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за основателни и доказани, въззивният съд е взел предвид, че съгласно оспорената заповед най-тежкото дисциплинарно наказание му е наложено поради виновно неизпълнение на трудовите задължения и неизпълнение на трудовата дисциплина, проявяващи се в неизпълнение на възложената работа – чл. 187, т. 3 КТ, неизпълнение на други трудови задължения – чл. 187, т. 10 КТ и тежки нарушения на трудовата дисциплина – чл. 190, т. 7 КТ. За да се произнесе съдът е приел, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание не съдържа достатъчно мотиви, за да обоснове налагане на най-тежкото наказание. Посочил е, че препратката към чл. 187, т. 10 КТ е бланкетнa и липсва конкретно описание на извършените нарушения. Взел е предвид, че съдържaщите се в мотивите данни за нарушения, изразяващи се в неизвършена проверка на пътници в първи вагон в рамките на 3 минути между две спирки, в който времеви период наказаният служител е имал и други не по-малко значими служебни задължения, влизане в пререкание с проверяващи по отношение на неизпълнени дейности, не обосновават извод за тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Освен, че не са тежки, визираните нарушения не са предизвикали твърдените сериозни и вредни за работодателя последици. Този извод съдът е направил като извършил задълбочена преценка на свидетелките показания. Взел е предвид и факта, че не е установено на служителя да е било налагано каквото и да било друго дисциплинарно наказание по време на трудовото му правоотношение с ТЦПП-Г. О. при [фирма] и е посочил, че макар посочените в мотивите на заповедта деяния да представляват нарушения на трудовата дисциплина, каквото е всяко неизпълнение на трудови задължения, с оглед тежестта им не е налице основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. С тези съображения Окръжен съд – Велико Търново е потвърдил извода на първоинстанционния Районен съд – Горна Оряховица за основателност на предявените искове.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и отговоря на изискванията за общо основание, но по отношение на него не се реализира специалната предпоставка, доколкото същият е разрешен в съответствие с трайната практика на касационния съд, включително и приложената от жалбоподателя. Задължението на работодателя за издаване на мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискванията на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и гарантираната възможност за защита на наказания служител. Ето защо бланкетното посочване на чл. 187, т. 10 КТ без да са индивидуализирани конкретните нарушения и без тяхното описанието води до немотивираност на заповедта. Вторият въпрос сам по себе си не отговаря на изискванията за общо основание. Същият е зададен общо и абстрактно и не визира конкретен правен извод на съда, каквито са изискванията на процесуалния закон. От друга страна следва да се подчертае, че въззивният съд подробно е изследвал установените от събраните доказателства данни за нарушения на трудовата дисциплина, значимостта им, както и тежестта им предвид настъпилите неблагоприятни последици и отношението на служителя към конкретното неизпълнение. Следователно преценката му е всеобхватна и пълна, съобразена с всички критерии, установени от трайната съдебна практика относими към съразмерността на наложеното наказание към извършеното нарушение. Предвид гореизложеното не са налице основания за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 по поставените материалноправни въпроси.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат и претендираните от ответника по касация К. Г. П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лв.за настоящата инстанция, удостоверени и платени съгласно приложения по делото договор за правна помощ и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 354 от 11.08.2016 г., постановено по в. гр. д. № 617/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Т. ц. за п. п. – Г. О. към [фирма], ЕИК *********** да заплати на К. Г. П. , ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 950 лв. /деветстотин и петдесет /.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: