3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 27.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1492/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Х. А. А. срещу решение № ІV 120 от 12.07.2011г по гр.дело № 1746/2010г. на Бургаски окръжен съд , с което е потвърдено решение от 28.04.2010г,поправено с решение от 31.05.2010г по гр.д.5189/2009г на Бургаски районен съд, допълнително решение №991 от 08.07.2010г и допълнително решение №1308 от 15.09.2010г по същото дело , с които решения , като резултат , упражняването на родителските права по отношение на детето А. А. са предоставени за упражняване на майката, местоживеенето е определено при нея , при режим на лични контакти с другия родител ,сега касатор и е определена дължимата издръжка. В приложеното към жалбата изложение на първо място се формулира въпрос,свързан с „начина на развитие на настоящето производство „ и значението , което произнасянето на решението в разумен срок(чл. 13 ГПК ) има за правилното решаване на делото в спор по чл. 127 ал.2 от СК.Въпросът е разумен ли е срок за постановяване на решението повече от шест месеца и допустимо ли е съдът да се позове на факти ,настъпили след последното заседание. Защита дава в изложение и безспорния отговор – решението не е постановено в разумен срок , фактът на забавянето му е неприятен при спор, свързан с правата на деца. Изтъква се, че по въпроса да липсва съдебна практика,основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. На следващо място се поставя въпрос за критериите ,свързани с определяне кой родител да упражнява родителските права ,за местожителството на детето , интереса на детето и пр. Изтъква се , основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие с ППВС №1/1974г. ,тъй като според защитата няма произнасяне по всички критерии , което е задължение на съда. Посочено е, че въззивният съд не се е произнесъл „по критериите – желание на родителите , възможност на трети лица за помощ и социално обкръжение” Защитата има предвид значението на по- доброто материално състояние на бащата,по- високите му доходи и готовността на неговата съпруга да споделя дължимите грижи в дома им,майката на детето не е сключила граждански брак , нейните доходи са значитилно по- ниски .
Ответницата по жалбата П. К. Д. ,чрез адв. Н. К. оспорва основанията за допускане на жалбата и доводите на касатора , като абстрактни анализи, без аргументи за основание по чл. 280 ал.1 ГПК . Не става дума за „кретирии” ,а за обстоятелства , които съдът преценява според установеното . Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Първият от поставените въпроси преформулира оплакване , че произнасянето на решение по делото се е забавило повече от шест месеца ,считано от датата на последното проведено заседание , което не е въпрос ,включен в предмета на спора , относим към решаващите съображения на съда и обусловил правната му воля ,не е въпрос и от значение за изхода на делото по смисъла на Тълкувателно решение №1/2009г на ОСГКТК .Няма връзка с делото и преформулираното във въпрос твърдение, че въззивният съд е основал решението си на обстоятелства , настъпили след последното по делото заседание . Тук липсва изискуемата обосновка и конкретност . Следващият въпрос – длъжен ли е съда в производство по чл.127ал.2 СК да се произнесе по всички критерии на чл.59ал.4 от СК, по същество преформулира касационно оплакване , аргументирано със собствената преценка на касатора относно фактите , явяващи се от значение при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения. Върховен касационен съд не приема довода , че ако съдът не е приел за подкрепени с доказателства твърденията на касатора ,който злепоставят майката и ако не е основал избора на по- пригодния родител на материалните възможности на бащата , това означава непроизнасяне по „всички критерии на закона ” и противоречие с указанията на цитираното ППВС №1 от 12.11.1974г.По-високата степен на образование и по-високото обществено положение на бащата, а и на неговата съпруга, е преценено от съда , но не е основание другия родител да се поставя в неравностойно положение,нито е решаващо с оглед интереса на детето . Решаващото съображение на съда е мотивирано от физическите , психически и емоционални потребности на детето с оглед неговата възраст , в съответствие с указанията по ППВС №1 от 12.11.1974г. Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК .
На ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски по приложения списък .
Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № ІV 120 от 12.07.2011г по гр.дело № 1746/2010г. на Бургаски окръжен съд
Осъжда Х. А. А. от [населено място] , [улица] ет.6 да заплати на П. К. Д. от [населено място] сумата 600 лева разноски .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .