3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
С., 14.04.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 5 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1582/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. С. от[населено място], подадена от пълномощниците й адв. С. К. Д. и Бойка Д. К., срещу въззивното решение на С. градски съд, ІІ „Г” отд., от 28.06.2010г. по в.гр.д. № 10 616/2009г., с което е отменено решението на С. районен съд, 69 с-в, от 25.05.2006г. по гр.д. № 6475/2005г., с което са уважени предявените от Д. С. против [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и с въззивното решение исковете са отхвърлени.
Ответникът по касация [фирма][населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Жалбоподателката Д. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпросите нищожна ли е издадената от управителя на М. С. – 2 М. П. заповед от 10.06.2005г. за дисциплинарно уволнение на жалбоподателката Д. С.; законосъобразна ли е заповедта на работодателя [фирма] от 19.03.2001г. с която е преупълномощен управителя на [фирма] да сключва, изменя и прекратява трудови договори за работа в търговската площ на магазина; нарушени ли са изискванията на чл. 193 КТ за провеждане на дисциплинарната процедура от работодателя. Относно първите два въпроса жалбоподателката счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а относно последния, че е решен в противоречие със съдебната практика. Прилага решение № 764/1998г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 130/1997г. ІІІ г.о. ВКС.
Първите два въпроса относно правото на работодателя да делегира на трето лице правото да сключва, изменя и прекратява трудови договори на работниците и служителите е преклудиран с разрешаването му от ВКС при първоначалното касационно обжалване. С определение № 351/17.09.2008г. по гр.д. № 2422/2008г. І г.о. ВКС, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 11.08.2008г. по в.гр.д. № 2968/2006г. на СГС, ІІ-б с-в на основание чл. 280, ал. 3 ГПК по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗЗД при делегирането на правомощия на работодателя по трудово правоотношение. С решение № 818/27.10.2009г., постановено по същото дело, е дадено тълкуване на закона в смисъл, че разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗЗД намира приложение и в трудовото право, когато работодателят делегира на трето лице правото си да прекратява трудовите договори на работниците и служителите. Прието е, че в случая няма данни за оттегляне на пълномощието, дадено със заповедта от 19.03.2001г., нито за настъпване на някоя от другите хипотези за прекратяване на представителната власт, поради което следва да се приеме, че в производството по чл. 193, ал. 1 КТ и при издаване на обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение, управителят М. П. е имал представителна власт и е действал от името на работодателя.
Съгласно приетото в т. 6 на ТР № 2/2004г. ОСГТК на ВКС оплакванията, които са били игнорирани като неоснователни, както и незаявените такива се преклудират и не могат да бъдат предявени при повторното касационно обжалване. На още по-голямо основание с оглед правната характеристика на решението по чл. 290 ГПК, това разрешение важи при съдопроизводството по ГПК от 2007г. С решението по чл. 290 ГПК в случая е дадено задължително тълкуване на закона относно действителността на упълномощителната сделка.
Поставеният от жалбоподателката въпрос по прилагането на чл. 193 КТ не е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. С постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 237/24.06.2010г. по гр.д. № 826/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 688/23.112010г. по гр.д. № 114/2009г. ІV г.о. ВКС за тълкуване на разпоредбата на чл. 193 КТ с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото, е прието, че разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ и в точния й смисъл и според установената в посочените решения съдебна практика.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ІІ „Г” отд., от 28.06.2010г. по в.гр.д. № 10 616/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: