5
5
Определение по т. д. № 754/15 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №754/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 17.06.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 754 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от ”Уолдроп И.”, С. № 2, сграда О. Мардан, В., М., Р. С. срещу въззивно решение № 673/13.11.2014 г. по т. д. №1107/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 154/09.07.2014 г. по т. д. № 38/2014 г. на Кърджалийски окръжен съд.
С първоинстанционното решение съдът е обявил за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./, [населено място] на четири договора за особен залог, вписани в ЦРОЗ на 18.07.2013 г. и на 22.08.2013 г., всичките сключени между [фирма] като залогодател и „Уолдроп инк”, дружество учредено на 23.08.2013 г. и съществуващо според законодателството на Република С., като заложен кредитор.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по призоваването на ответника по предявения иск, и неправилно приложение на материалния закон, изразило се в неточно определяне на „подозрителния период” по смисъла на чл. 646, ал. 2 ТЗ.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с легитимиране на процесуалноправния представител на страна в гражданския процес и по материалноправния въпрос за крайния срок по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. Позоваването е на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] на договори за особен залог, сключени между [фирма] като залогодател и „Уолдроп инк”, Република С. като заложен кредитор, вписани в ЦРОЗ под № 2013071800182/18.07.2013 г. и на 22.08.2013 г. под № 2013082201570; № 2013082201587 и № 2013082201594. Съдът е счел, че учредяването на обезпечение /залог/ върху вещи от масата на несъстоятелността с процесните договори, при наличие на неплатежоспособност на [фирма], създава преференция в полза обезпечения кредитор -„Уолдорп инк” или благоприятен ефект, изразяващ се в поставянето му в по-благоприятно положение в сравнение с това, което той би имал при разпределение в производството по несъстоятелност, ако обезпечението не бе учредено. Правните изводи са допълнени и с преценка досежно релевантните срокове за предявяване на иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ – датата на подаване на молба по чл. 625 ТЗ от кредитор, която в случая е 09.10.2012 г.; датата на решението, с което е обявена неплатежоспособността – 29.11.2013 г., в което е посочена начална дата 31.12.2012 г. и е открито производството, както и моментът на учредяване на особените залози – 18.07. 2013 г. и 22.08.2013 г. Съдът е изложил мотивирани изводи за структуриране на процесните сделки в т. н. подозрителен период – след началната дата на неплатежоспособността и преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
По процесуалноправния въпрос за редовността на призоваването на ответника в първоинстанционното производство, Пловдивски апелативен съд е приел, че уведомяването на страната е станало на посочен съдебен адрес чрез двамата процесуални представители, за които е приложено общо пълномощно по смисъла на чл. 34 ГПК. Отказът от защита, заявен от единия адвокат, не означава, че дружеството не е било надлежно уведомено, предвид легитимацията на другия посочен адвокат, тъй като двамата посочени адвокати са могли да осъществяват представителството заедно и поотделно.
По отношение на процесуалноправния въпрос не е доказано основанието по т. 1 на чл. 280 ГПК, тъй като приложеното решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК разглежда хипотеза, в която е била връчена призовка на лице, посочено като пълномощник, което обаче не е разполагало с представителна власт по смисъла на чл. 34 ГПК. В настоящия случай, обсъжданото общо, легализирано с апостил пълномощно от 01.04.2013 г. предоставя представителна власт на посочените в него двама адвокати, като на втората страница в него им е предоставена възможността да представляват търговеца пред съдилищата в РБългария с право ”да осъществяват процесуално представителство до окончателното приключване на делата пред всички инстанции, да изготвят и подписват искови молби, жалби, да предприемат по тяхна преценка съответни процесуални действия, да предявяват молби за откриване на производства по несъстоятелност, за присъединяване към такива производства и всякакви др. искания до съда и …”.
Отказът на единия пълномощник от защита не води до лишаване на страната от участие, предвид посочено и друго лице – адвокат, което има същите процесуални права като отказалия се и би могло самостоятелно да представлява интересите на търговеца. Не без значение е и позоваването на служебно известни факти от първоинстанционния съд в неговия съдебен акт, които са били зачетени от Пловдивски апелативен съд.
По материалноправния въпрос, който е свързан с определяне на крайния момент на срока по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ не е налице основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Моментът, от който се изчисляват подозрителните периоди по чл. 645, ал. 4 и чл. 646, ал. 2 ТЗ е единен – това е датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, крайният момент на подозрителните периоди е денят, предхождащ датата на откриване на производството по несъстоятелност /арг. от чл. 634а, във вр. с чл. 646, ал. 1 ТЗ, като при новата законодателна уредба продължителността на подозрителния период при исковете по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 и чл. 646, ал. 2 вече не е единна, тъй като същата е обособена чрез различни законови хипотези, като не без значение е и релевантният момент, към който се преценява наличието на преферентно правно действие.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 673/13.11.2014 г. по т. д. №1107/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: