О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
[населено място], 28.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1994 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. А. А. срещу разпореждане № 761/26.04.2016г. по ч.гр.д. № 691/2015г. на П., 2-ри състав, с което е върната частна касационна жалба вх. № 632/26.01.2016г., подадена от П. А. срещу определение № 694/18.12.2015г. по в.ч.гр.д. № 691/2015г. на П..
Частният жалбоподател излага оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане на въззивния съд, тъй като счита, че с върната частна касационна жалба се обжалва определение, с което се прегражда по-нататъшния ход на делото и същата се явява допустима. Моли за отмяна на атакувания акт и връщане на делото на П. за продължаване на действията по администриране на частната касационна жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] оспорва основателността на същата в писмения си отговор. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Производството по в.ч.гр.д. № 691/2015г. на П. е било образувано по повод на частни жалби от П. А. и М. С. срещу определение № 2848/05.05.2015г. по гр.д. № 1161/2014г. по описа на ПОС, V в.гр. с-в, с което са оставени без разглеждане подадените от посочените лица жалби срещу разпределението на сума от публична продан, извършено на 14.03.2014г. по изп.д. № 527/2013г. и е било прекратено производството по делото на ПОС. С определение № 694/18.12.2015г. по в.ч.гр.д. № 691/2015г. на П. въззивната инстанция частично е оставила без разглеждане частните жалби на двете лица и е прекратила въззивното производство в тези части, оставила е без уважение частната жалба на П. А. срещу определението на ПОС в частта, с която е върната неговата жалба срещу атакуваното разпределение на ЧСИ и е отменила определението на ПОС в частта, с която е била оставена без разглеждане жалбата на М. С. срещу извършеното от ЧСИ разпределение.
С частна касационна жалба вх. № 632/26.01.2016г. П. А. е обжалвал въззивното определение в частта, която е оставена без уважение частната му жалба срещу определението на ПОС за оставяне без разглеждане на жалбата му срещу разпределението на ЧСИ.
Предвид така установеното ВКС, състав на Първо отделение прави следните правни изводи:
С обжалваното разпореждане въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на касационно обжалване на акт на същия съд , с който се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото пред ПОС. Не е налице основание по чл.274, ал.3, т.1 ГПК за обжалване на определението на П., тъй като се касае до обжалване на определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване – чл.274, ал.4 ГПК. В случая апелативният съд се е произнесъл като въззивна инстанция по повод определение на ПОС, постановено в производство по чл.463 ГПК образувано по жалба срещу извършено от ЧСИ разпределение.
В производство по чл. 463 ГПК окръжният съд се произнася с решение, което по силата на изричната норма на чл. 463, ал. 2 предл. 2 ГПК подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Същата функционална подсъдност е налице и когато окръжният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по нея. Компетентен да се произнесе по частната жалба срещу такова определение е съответният апелативен съд, чийто акт е окончателен – т. 2 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, което Тълкувателно решение е запазило значението си и при действието на ГПК – 2007 г.
Обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
В полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 761/26.04.2016г. по ч.гр.д. № 691/2015г. на П., 2-ри състав.
ОСЪЖДА П. А. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на [фирма] сумата от 200лв., представляваща сторените от последното разноски пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: