О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 04.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1607/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ОЛСТАС ЛИОН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНК, регистрирано в Търговския регистър в Република Маршалови острови, чрез пълномощника си, срещу определение № 379 от 14.12.2018 г. по ч.т.д. № 289/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба на това дружество против определение № 266 от 18.07.2018 г. на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на производството по т.д. № 300/2015 г.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Оспорва становището на съда за липса на надлежно упълномощаване на адв. В. Д., чрез която е подадена исковата молба по чл.694 ТЗ, като се твърди, че въззивният съд не е преценил всички доказателства и неправилно е тълкувал графическата експертиза. Частният касатор сочи и допуснато от първата инстанция процесуално нарушение по чл.142, ал.2 ГПК, по което липсва произнасяне от въззивния съд.
В изпълнение на дадените от въззивния съд указания за отстраняване нередовности на частната касационна жалба, по делото е депозирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
В постъпили по реда на чл.276, ал.1 ГПК писмени отговори от „Добринище ски” ЕАД /н/ и от „Инерт Билд” ЕООД се поддържат доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, предвид данните по делото, приема следното:
Производството по т.д. № 300/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано по предявени от ОЛСТАС ЛИОН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНК искове с правно основание чл.694 ТЗ за признаване за установено по отношение на „Добринище ски” ЕАД, и на основание чл.694, ал.4 ТЗ по отношение на синдика и на всички кредитори в производството по несъстоятелност по т.д. № 293/2014 г. на ОС-Бургас, че дружеството ответник дължи на ищеца сумата 70 231.01 лв. от които 62 727.27 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за възлагане на управление и 7 503.74 лв. – лихва за периода от 30.08.2013 г. до 12.02.2015 г., цедирани на ищеца от Н. Р. Донован. Във връзка с релевираните възражения за недопустимост на иска, е назначена и приета съдебно-графологична експертиза.
След преценка на доказателствата по делото и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е приел за основателно възражението за недопустимост на иска поради неспазен срок за предявяването му. Констатирано е, че: представител на ищцовото дружество е Р. Берлингер; в наличните по делото две пълномощни, изходящи от ищцовото дружество, първото от които- за упълномощаване на адв. Д., не е посочено лицето, представител на дружеството, а второто пълномощно е за преупълномощаване на А. Р.; подписано е и друго пълномощно, с което А. Р. преупълномощава адв. Д. да представлява ищцовото дружество по делото. Позовавайки се на категоричните отговори на вещото лице графолог, че подписът на пълномощното на Р., с което се упълномощава адв. Д., не е положен от него, а посочените две пълномощни не са подписани от едно и също лице, е изведен извод, че адв. Д. няма представителна власт, т.к. легитимиращото я пълномощно не е подписано от упълномощителя, и предявеният иск е просрочен.
При постановяване на въззивното определение съставът на АС-Бургас, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на процесуалните действия на страните и на първоинстанционния съд, е приел, че исковата молба е подадена от лице без представителна власт и този порок не е поправен, въпреки дадените от окръжния съд указания по реда и в сроковете по чл.101 ГПК и до приключване на производството пред ОС-Бургас.Изведен е извод за правилност на първоинстанционния съдебен акт, т.к. ищецът действително не е упражнил правото си да предяви срещу длъжника в несъстоятелност установителен иск за неприетото от синдика и от съда вземане, в предвидения от закона 14-дневен преклузивен срок, считано от вписване в ТР на определението на съда по чл.692, ал.4 ТЗ, който срок е изтекъл на 12.06.2015 г. Становището на въззивния съд е подробно мотивирано.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице основание за достъп до касация.
Според задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както и обоснове поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на обжалването. В този акт на нормативно тълкуване изрично е посочено, че липсата на изрично формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос обуславя недопускане на касационно обжалване, без задължение на ВКС да се произнася по поддържаните допълнителни селективни предпоставки.
Съобразявайки постановките в този акт на нормативно тълкуване, следва да се отрази, че в изпълнение на указанията на администриращия частната касационна жалба съд, дадени с разпореждане от 31.01.2019 г., е депозирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Последното обаче е напълно идентично с т.1-3 от раздел І-ви от частната касационна жалба и в него се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, поради неговото противоречие с: определение по ч.гр.зд. № 161/2009 г. на ВКС, ІV г.о, ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 871 от 31.06.1996 г., ІV г.о., без обаче да са формулирани и обосновани конкретни правни въпроси, удовлетворяващи общия селективен критерий. При тези данни, искането за допускане на касационно обжалване подлежи на отхвърляне.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 379 от 14.12.2018 г. по ч.т.д. № 289/2018 г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: