5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 46
гр. София, 17.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1817 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № на САС /Софийски апелативен съд/ – 6392/29.03.2019 г. на Г. Й. М., подадена чрез адвокат М. М. срещу решение № 385 от 18.02.2019 г. по гр. дело № 5300/2018 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение № 2854 от 12.06.2018 г. по гр. дело № 132/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която на основание чл. 135 ЗЗД е обявен за недействителен спрямо Е. А. Р. договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен между длъжника „Крисистрой“ ЕООД, гр. Благоевград и Г. Й. М. и по касационна жалба вх. № на САС – 6393/29.03.2019 г. на „СТОБ 2015“ ЕООД, гр. Благоевград, подадена чрез адвокат М. М. срещу решение № 385 от 18.02.2019 г. по гр. дело № 5300/2018 г. САС в частта му, с която е потвърдено решение № 2854 от 12.06.2018 г. по гр. дело № 132/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която на основание чл. 135 ЗЗД са обявени за недействителни спрямо Е. А. Р. действия на длъжника „Крисистрой“ ЕООД, гр. Благоевград по апортиране в капитала на „СТОБ 2015“ ЕООД на недвижими имоти, подробно изброени в решението.
Ответникът по касация – Е. А. Р., чрез адвокат А. Р., представя отговори в срока по чл. 287 ГПК с молба въззивното решение да не бъде допуснато до касационен контрол поради отсъствие на законовите предпоставки.
По касационната жалба вх. № 6392/29.03.2019 г. на Г. Й. М.,:
Касационната жалба е постъпила от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – съдебно решение по искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/ в настоящия си състав намира, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационен контрол поради следните съображения:
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел е, че е налице сложният фактически състав на иска по чл. 135 ЗЗД, поради което е уважил предявените от Е. А. Р. искове за обявяване на относителната недействителност спрямо на нея на действията на длъжника „Крисистрой“ ООД /сега ЕООД/, изразяващи се в сключване на 23.03.2015г. на договор за покупко-продажба на дружествени дялове, по силата на който „Крисистрой“ ООД е прехвърлило на Г. Й. М. собствените си 99 дружествени дяла от капитала на „СТОБ 2015“ ЕООД. Приел е за безспорно, че по отношение на ищцата е налице качеството на кредитор на ответника „Крисистрой“ ЕООД, като вземането й е установено с влязло в законна сила решение по гр. дело № 727/2014 г. на Благоевградски районен съд. Съдът е признал увреждащ характер на действието по прехвърляне на 99 дружествени дяла от капитала на „СТОБ 2015“ ЕООД на Г. М., тъй като с това действие е препятствана възможността на кредитора да реализира правата си по чл. 96 ТЗ, като се удовлетвори от стойността на ликвидационния дял на длъжника, респ. вземането му да се удовлетвори от останалите съдружници в хипотезата на чл. 96, ал. 2 ТЗ. По отношение на договора за прехвърляне на дружествени дялове, съдът е приел, че по делото безспорно е установено наличието на родствена връзка по права линия между управителя на „Крисистрой“ ЕООД – И. М. и приобретателя Г. М., поради което по делото е приложима презумпцията за знание на основание чл. 135, ал. 2 ЗЗД, останала необорена в процеса. С оглед на достигнатите правни изводи за основателност на заявените с исковата молба претенции, съвпадащи с тези на Окръжен съд – Благоевград, съдът е потвърдил първоинстанционното съдебно решение, с което предявените искове по чл. 135 ЗЗД са уважени.
В приложените към жалбата изложения на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касационен контрол поради наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В приложението към касационна жалба вх. № 6392/29.03.2019 г. се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Може ли разпореждането с дружествен дял в дружество с ограничена отговорност да се счете за увреждащо кредитора действие по смисъла на чл. 135 ЗЗД, при условие, че съгласно чл. 96 ТЗ, налагането на запор върху ликвидационния дял на съдружника длъжник може да се осъществи едва след неуспешно принудително изпълнение срещу движимото имуществено на съдружника длъжник, а впоследствие, за да се удовлетвори кредитора от ликвидационния дял, следа да се иска прекратяване на дружеството, като се спазва редът на чл. 94 ТЗ?“. По цитирания въпрос, въззивният съд се е произнесъл, като е признал увреждащ характер на действието по отношение на продажбата на дружествени дялове, който е мотивирал с това, че сделката препятствана възможността на кредитора да реализира правата си по чл. 96 ТЗ, като се удовлетвори от стойността на ликвидационния дял на длъжника, респ. препятства възможността вземането му да се удовлетвори от останалите съдружници в хипотезата на чл. 96, ал. 2 ТЗ. Касаторът не е мотивирал допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които следва да бъдат въведени кумулативно с общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, за да се извърши преценка на предпоставките за допускане на касационен контрол. По – конкретно страната не е съобразила тълкуването на ОСГКТК на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, дадено в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г., а именно, че развитието на правото като основание за допускане на съдебен контрол е налице при обосноваване от касатора на непълнота, неяснота или противоречие на конкретна разпоредба, посочена от него. В случая обосноваване съществуването на такава правна уредба не е извършено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Не е обоснована и другата хипотеза – да са формулирани правни въпроси, от значение за точното прилагане на закона. За да е изпълнено това изискване, трябва да са реализирани кумулативно общите предпоставки и допълнителните основания – страната да се е позовала на практика на ВКС, която намира за неправилна или неактуална. В случая касаторът не е посочил практика на ВКС и не е мотивирал доводи за необходимост от промяната й. Затова следва да се приеме, че отсъства основание за селектиране на жалбата по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящата инстанция приема, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По касационна жалба вх. № 6393/29.03.2019 г. на „СТОБ 2015“ ЕООД:
Касационната жалба е постъпила от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – съдебно решение по искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/ в настоящия си състав намира, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационен контрол поради следните съображения:
Въззивният съд е приел е, че е налице сложният фактически състав на иска по чл. 135 ЗЗД, поради което е уважил предявените от Е. А. Р. искове за обявяване на относителната недействителност спрямо на нея на действията на длъжника „Крисистрой“ ООД /сега ЕООД/, изразяващи се в апортиране на 09.03.2015 г. в капитала на „СТОБ 2015“ ЕООД на недвижими имоти, представляващи офис № .., подземен паркинг/маневрено хале/ и офис № 4, съставляващи част от сграда, находяща се в ПИ с идентификатор № … по КККР на [населено място] и магазин № … с площ от 44.7 кв.м., съставляващ част от сграда, находяща се в ПИ с идентификатор № … по КККР на [населено място]. Приел е за безспорно, че по отношение на ищцата е налице качеството на кредитор на ответника „Крисистрой“ ЕООД, като вземането й е установено с влязло в законна сила решение по гр. дело № 727/2014 г. на Благоевградски районен съд. По отношение на действията на длъжника по извършване на учредителен апорт на притежавано от него недвижимо имущество в капитала на друго търговско дружество, съдът е приел, че същото има увреждащо правата на кредитора действие, тъй като представлява разпоредително действие, с което се намалява ликвиден актив от имуществото на „Крисистрой“ ЕООД. По отношение на законовото изискване за знание за увреждането у лицето, с което длъжникът е договарял, съдът е приел, че тъй като извършеният апорт е учредителен, не е необходимо установяване на знание за увреждане на кредитора, нито от страна на новоучреденото дружество, нито от страна на останалите съдружници, тъй като не е налице хипотеза на възмездно договаряне по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
В приложението към касационна жалба вх. № 6393/29.03.2019 г. е формулиран въпросът: „Учредителният апорт възмездно действие ли е?“, по отношение на който се поддържа наличието на основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В случая, подобно на изложението по предходната касационна жалба, касаторът не е обосновал съществуването на правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива. Не е посочил конкретни норми, чието тълкуване се налага, с оглед посочените особености на правната уредба, в която разпоредбите биха се съдържали. Не е обоснована и другата хипотеза –формулираният правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона. За да е изпълнено това изискване, както вече се посочи, трябва да са реализирани кумулативно общите предпоставки и допълнителните основания – страната да се е позовала на практика на ВКС, която намира за неправилна или неактуална. В случая такава съдебна практика не е цитирана и не са мотивирани доводи за необходимостта от промяната й, предвид разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Затова следва да се приеме, че отсъства основание за селектиране на жалбата по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид горните съображения, настоящата инстанция приема, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационните жалба на Г. Й. М. и на „СТОБ 2015“ ЕООД, гр. Благоевград на решение № 385 от 18.02.2019 г. по гр. дело № 5300/2018 г. на Софийски апелативен съд в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: