О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№46
[населено място], 21.01.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1478 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.06.2010г. постановено по гр.д. № 663/2007г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 21.07.2006г. на С. районен съд по гр.д. №4839/2005г. за отхвърляне на предявения от Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. срещу В. Г. Д., Ц. Н. Ц. и Х. И. Ц. иск по чл. 108 ЗС за признаване право на собственост на основание давностно владение и предаване владението върху: 1/2 ид.ч. от тавански етаж на кота 7,84 от четириетажна жилищна сграда в[населено място], кв. Б., на [улица], представляващ самостоятелно жилище със застроена площ 118,70 кв.м., състоящо се от четири стаи, кухня, баня-тоалетна, входно антре и три балкона, както и на стопанска сграда, намираща се в същото дворно място, застроена на 32 кв.м., състояща се от три стопански помещения.
Жалбоподателите Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовават на чл.280, ал.1,т.2 ГПК като считат, че два правни въпроса, от значение за делото, са решени в противоречие с практиката на съдилищата. Първият въпрос е дали при владение на реална част от жилищен имот може да се придобие по давност правото на собственост върху съответна идеална част от имота, като се позовават на Решение № 418 от 08.06.2004г. по гр.д. № 706/2003г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 546 от 06.04.1961г. по гр.д. № 959/61г. на ВС, І г.о. Вторият въпрос е дали промяната на предназначението на изграден с отстъпено право на строеж тавански етаж води до придобиване по приращение на правото на собственост върху таванския етаж или построеното следва обема на учреденото право на строеж. По този въпрос е извършено позоваване на Решение № 808 от 24.03.1972г. по гр.д. № 319/1972г. на ВС, І г.о. и решение на С. градски съд по гр.д. № 4544/2010г., постановено между същите страни, за което обаче няма данни да е влязло в сила.
Ответниците по жалбата в представения писмен отговор изтъкват, че не са налице изложените основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да се произнесе по наведеното основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск по чл. 108 ЗС предявен от Б. Д., Х. Д. и Н. Е. Д. против Н. Ц. Д. /починал по време на процеса, като неговите наследници са страни по делото/, В. Г. Д., Ц. Н. Д. и Х. И. Ц.. Установено е, че първоначалният ответник Н. Ц. Д. е бил собственик на УПИ ХІ-486 от кв.2 по плана на Б. и с със заявление по чл. 56, ал.2 З./отм./ от 10.06.1984г. е учредил на синовете си Ц. Ц. и Е. Ц. право на строеж за построяване съответно на първи и втори етаж от двуетажна жилищна сграда. Със заявление от 25.06.1984г. по същия ред е учредено право на двамата синове да построят и югозападния гараж, както и е посочено, че по архитектурния проект не се предвиждат отделни тавански помещения, затова западната страна от тавана ще ползва Ц., а източната – Е. Ц.. В действителност в отклонение на проекта е изграден трети жилищен етаж с площ 118,7 кв.м., за който е съставен констативен акт и е издадено наказателно постановление за незаконно строителство, а впоследствие е узаконен. Също така незаконно е изградена и стопанска постройка. Съгласно проект – заснемане за узаконяване таванският етаж се състои от едно жилище от четири стаи и сервизни помещения. С договор за продажба от 20.11.2002г. Н. Ц. Д. и В. Г. Д. продават на Ц. Н. Д. по време на брака му[населено място] таванския етаж от сградата с площ 118,7кв.м., както и стопанска сграда с площ 32 кв.м., построена в същия поземлен имот УПИ ХІІ-486 от кв.2. Приетите експертизи установяват, че на място е извършено преустройство на таванския етаж, така че са обособени две жилища – източно и западно. Източната част, ползвана от ищците, не отговаря на нормативните изисквания за самостоятелно жилище, понеже има общо антре и общ балкон с другото таванско жилище, както и сервизните помещения са изградени над жилищни помещения на долния етаж, което е недопустимо. Относно стопанската сграда приетата експертиза сочи, че не е годна за жилище, а представлява постройка с характер на допълващо застрояване. Първоначално искът за собственост е бил предявен на източното жилище от таванския етаж, но в хода на делото е извършено изменение, с което се претендира собствеността върху 1/2 ид.ч. от таванското жилище.
За да отхвърли иска съдът на първо място е приел, че относно таванския етаж не е имало учредена суперфиция и тъй като построеното не отговаря на предвиденото по проекта общо таванско помещение, а представлява тавански етаж, съставляващ едно жилище, то този обект по приращение е собственост на собственика на земята Н. Ц. Д., който надлежно го е прехвърлил чрез сделка на сина си Ц. Ц. през 2002 г. Според съда останало е недоказано твърдението на ищците, че са владяли и ползвали източната част от таванското жилище в продължение на повече от 10 години, което обуславя невъзможност за придобиване по давност. Събраните свидетелски показания сочат, че семейството е живяло в жк.М., а при посещенията си в къщата е ползвало стая в приземния етаж. На второ място съдът е изтъкнал и че владението на реална част от таванското жилище не е равнозначно на владение върху идеална част от същото. Относно стопанската постройка С. градски съд е направил извод, че не представлява отделен обект на собственост, тъй като е част от допълващо застрояване на имота. Затова собствеността й следва собствеността върху дворното място.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поддържа се наличие на противоречива практика по два въпроса, от значение за спора. По въпроса дали владението на реална част от жилищен имот може да доведе до придобиване по давност на собствеността върху съответната идеална част от имота, са посочени Решение № 418 от 08.06.2004г. по гр.д. № 706/2003г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 546 от 06.04.1961г. по гр.д. № 959/61г. на ВС, І г.о. Първото приема, че приобретател на стая от жилище може да придобие идеална част от самото жилище, ако я е владял в необходимия за това период. Второто също постановява, че по давност може да се придобие собственост и върху идеални части от недвижим имот. Вярно е, че в обжалваното решение е направен противен извод, че владението върху реално обособена част не може да доведе до придобиване по давност на съответна идеална част от имота, но този извод не е решаващ за отхвърляне на иска, а е само допълващ. Неоснователността на претенцията е изведена на първо място от недоказаната фактическа власт /владение/ на ищците върху източната част от таванския етаж.
По вторият въпрос дали промяната на предназначението на изграден с отстъпено право на строеж тавански етаж води до придобиване по приращение на правото на собственост върху таванския етаж или построеното следва обема на учреденото право на строеж, е извършено позоваване на Решение № 808 от 24.03.1972г. по гр.д. № 319/1972г. на ВС, І г.о., което обаче не разрешава подобен въпрос. В него най-общо е прогласена възможността да се придобие по давност правото на строеж и е посочено откога тече давностния срок, но не е разгледана хипотеза на построено нещо вповече от обема на учреденото право на строеж. Поради това решението е неотносимо към поставения въпрос и към настоящия спор. Решение на С. градски съд по гр.д. № 4544/2010г. /невлязло в сила/ разглежда спор, заведен от настоящите ищци против ответниците В. Д., Ц. Ц. и Г. Ц., досежно собствеността върху ? ид.ч. от югозападния гараж, изба до него, стълбище, антре, тоалетна и ПР укритие, всички в приземния етаж на сградата. В него се приема, че по силата на учреденото право на строеж братята Е. и Ц. Ц. са собственици на общите части, обслужващи обектите, за които им е учредено право на строеж. Видно, че хипотезата е твърде различна от настоящата, така че решението не третира поставения въпрос. Освен това, необходимо е да се уточни, че въпросът е зададен некоректно В случая не е извършена промяна на предназначението на таванския етаж, а вместо предвиденото таванско помещение, представляващо обща част на сградата по предназначение, е построено жилище, което съставлява отделен обект на собственост. Това уточнение е от съществено значение за изводите на съда и за изхода на спора.
В обобщение, не са налице посочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.06.2010г. постановено по гр.д. № 663/2007г. на С. градски съд по касационната жалба на Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д., всички от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: