О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 21.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 7267/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр.чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. З. В.,чрез пълномощника му адв.В. Б. срещу определение № 2556/ 08.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 1558/ 2014 г. на Бургаския окръжен съд.
Жалбоподателят прави оплакване,че по посоченото дело от въззивния съд са разгледани съвместно две частни жалби депозирани от двете страни по делото. Ангажирал е адвокатска защита както по подадената от него частна жалба, така и относно частната жалба подадена от насрещната страна Представил е два договора , по които е заплатил възнаграждение от по 1000 лв. за адвокатска защита изразяваща се в изготвяне на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение и за адвокатска защита изразяваща се в писмен отговор по частната жалба на насрещната страна срещу определение за спиране на производството по изпълнително дело и представителство. С оглед изхода на делото по жалбата на насрещната страна счита,че неправилно не са му присъдени разноските,направени по втория договор за правна защита.
Ответникът по частната жалба „У. л.”-ЕАД я оспорва.Счита,че не се дължат разноски ,тъй като не е представен списък и не са налице доказателства за извършено плащане. Прави евентуално възражение за прекомерност,което е поддържал и пред въззивния съд.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима.
С определение № 2206/ 27.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 1558/ 2014 г. на Бургаския окръжен съд е оставена без разглеждане частната жалба на С. З. В. срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение № 7315/ 21.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 11150/ 2013 г. на Бургаския районен съд .Със същото определение е оставена без разглеждане частната жалба на „У. л.”-ЕАД срещу определение № 5530/ 04.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 11150/ 2013 г. на Бургаския районен съд, с което е спряно изпълнението по изпълнително дело № 20148040400477 на частен съдебен изпълнител № 804 по отношение на длъжника С. З. В..По делото са представени два договора за правна защита и съдействие за ангажираната от него адвокатска защита- един за подадената от него частна жалба и втори-за защита по подадената частна жалба от насрещната страна. Във втория договор е отразено,че негов предмет е изготвяне на писмен отговор на частната жалба и представителство по делото пред въззивния съд, както и че е договорено възнаграждение в размер на сумата 1000 лв.,което е платено в брой.В изготвения писмен отговор се съдържа искане да му бъдат присъдени разноските. С цитираното по-горе определение въззивният съд не се е произнесъл по него. В законовия срок жалбоподателят е поискал определението да бъде допълнено, като му бъдат присъдени разноските във връзка със защитата по частната жалба срещу определението за спиране.С обжалваното определение молбата му е оставена без уважение с мотивите, че подадената от него частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е оставена без разглеждане.
При така установените факти касационният съд намира,че обжалваното определение е неправилно. Искането на жалбоподателя е направено своевременно.В договора за правна защита е отразено плащането на възнаграждението в брой.С ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК -т.1 и т.8 е прието,че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; ако това е станало в брой вписването за направеното плащане в договора е достатъчно и има характеристика на разписка; липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските. Тъй като резултатът относно обжалването на определението за спиране на производството по изпълнителното дело по делото е благоприятен за жалбоподателя, то следва да се приеме,че му се дължат разноски във връзка със защитата по този съдебен акт. Изводът на въззивния съд за неоснователност на искането е неправилен, тъй като жалбоподателят не е претендирал допълване на определението с присъждане на разноски във връзка с подадената от него частна жалба.
При този извод следва да бъде разгледано направеното евентуално възражение за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение. С оглед имуществения интерес , предвидените минимални възнаграждения в чл.7 ал.1 т.7 и чл.9 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и сложността на разглеждания случай не може да се приеме,че определеното възнаграждение е завишено по размер.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2556/ 08.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 1558/2014 г. на Бургаския окръжен съд, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „У. л.”-ЕАД да заплати на С. З. В. сумата 1000 /хиляда/ лв. разноски за заплатено възнаграждение за адвокатска защита във въззивното производство по подадена от дружеството частна жалба срещу определение № 5530/04.07.2014 г. по ч.гр.д.№11150/2013 г. на Бургаския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: