2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София,31.03.2011 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 291/2011 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение от 19.11.2010 г. по гр. д. № 3326/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” отделение, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 57 състав решение от 14.12.2009 г. по гр. д. № 12199/2009 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от [фирма],[населено място] срещу С. община искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на предявените като частични вземания съответно: за сумата 10 000 лв. /от общо 905 521.74 лв./ – неустойка по договор № РД – 56 – 744 от 16.-6.2005 г. за периода 01.01.2008 г. до 31.03.2008 г. и за сумата 466.75 лв. /от общо 42 264.98 лв./ – мораторна лихва върху неустойката за периода от 23.04.2008 г. до 25.08.2008 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 11.09.2008 г. по ч. гр. д. № 25103/2008 г. на СРС.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касация – С. община – заявява становище за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове за парични вземания, цената на всеки от които е в рамките на законово установения лимит, което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма],[населено място] срещу решение от 19.11.2010 г. по гр. д. № 3326/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” отделение.

Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София,31.03.2011 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 291/2011 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение от 19.11.2010 г. по гр. д. № 3326/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” отделение, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 57 състав решение от 14.12.2009 г. по гр. д. № 12199/2009 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от [фирма],[населено място] срещу С. община искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на предявените като частични вземания съответно: за сумата 10 000 лв. /от общо 905 521.74 лв./ – неустойка по договор № РД – 56 – 744 от 16.-6.2005 г. за периода 01.01.2008 г. до 31.03.2008 г. и за сумата 466.75 лв. /от общо 42 264.98 лв./ – мораторна лихва върху неустойката за периода от 23.04.2008 г. до 25.08.2008 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 11.09.2008 г. по ч. гр. д. № 25103/2008 г. на СРС.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касация – С. община – заявява становище за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове за парични вземания, цената на всеки от които е в рамките на законово установения лимит, което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма],[населено място] срещу решение от 19.11.2010 г. по гр. д. № 3326/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” отделение.

Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: