О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
[населено място] , 01.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
Р. Б.
като разгледа докладваното от съдия Б. т.д. № 1117 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите против постановеното на 30.05.2011год. решение на Софийски апелативен съд , Търговско отделение , 6 състав , по т.д.№ 569 / 2011 год. , с което е отменено решение № 4 / 07.01.2011 год. на Окръжен съд Враца , постановено по т.д.№ 8 / 2009 год. , за възобновяване на основание чл.632 ал.2 вр. с ал.1 от ТЗ спряното производство по несъстоятелност на [фирма] , с назначаване на временен синдик и насрочване първо събрание на кредиторите . К. навежда основание за неправилност на постановеното решение , поради постановяването му в противоречие с чл.632 ал.2 от ТЗ , предвид тълкуването на разпоредбата в задължителна за въззивната инстанция съдебна практика
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване Национална агенция за приходите сочи разрешаването от въззивния съд на материалноправен въпрос от значение за изхода на делото , в противоречие със задължителна за въззивния съд практика на Върховен касационен съд по идентичен въпрос – решение ,постановено по реда на чл.290 от ГПК , № 99 от 23.06.2011 год. по т.д.№ 59 / 2011 год. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение – основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК .
Ответната страна оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като намира , че посоченото решение не е от категорията актове , съставляващи задължителна съдебна практика , съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е редовна , с оглед срока на депозиране , съдържание и приложения , съгласно чл.283-284 ГПК, както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване , след преценка на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК намира следното :
К. сочи като материалноправен въпрос , обусловил изхода на въззивното дело , въпроса дали едногодишния преклузивен срок по чл.632 ал.2 ТЗ следва да е спазен не само по отношение депозиране молбата за възобновяване на производството, но и по отношение внасянето на необходимите разноски по чл.629б ТЗ от молителя – кредитор в случая , както е приел въззивният съд . В приложеното към жалбата решение № 99 от 23.06.2011 год. по т.д.№ 59 / 2011 год. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение , постановено в производство по чл.290 ГПК , касационната инстанция е разгледала идентичен материалноправен въпрос .
Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , правен въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело , какъвто безспорно в случая е въпросът за преценката спазването на едногодишния преклузивен срок по чл.632 ал.2 от ТЗ не само за депозиране молбата за възобновяване , но и за внасяне необходимата сума за предплащане началните разноски по чл.629б ТЗ. Съгласно същото Тълкувателно решение , задължителна за въззивния съд практика , произнасяне в противоречие с която се явява основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване , формират и постановените по реда на чл.290 от ГПК решения, каквото е и решението на което се позовава касатора .
Поставеният от касатора правен въпрос , действително обусловил изхода на спора във въззивна инстанция , е предмет на цитираното решение на ВКС , постановено по реда на чл.290 ГПК и следователно е налице основание за допускане на касационното обжалване ,съгласно чл.280 ал.1 т.1 от ГПК , за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение със задължителна за въззивния съд практика на ВКС .
На основание чл.84 ал.1 т.1 от ГПК, като кредитор – носител на публично държавно вземане в производството по несъстоятелност на [фирма] , касаторът е освободен от заплащане на държавна такса .
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 870 от 30.05.2011 год. по т.д. по несъстоятелност № 569 / 2011 год. на Софийски апелативен съд , Търговско отделение , 6 състав .
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :