О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр. София, 13 март 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, 2012 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
С участието на прокурора от ВКП ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д. 442/12 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК.
Пред ГС-София /СГС/ е било образувано В.Н.Ч.Х.Д.4209/11 г. С разпореждане от 12.10.11 г. съдията-докладчик се е самоотвел от разглеждане на делото на основание чл.29,ал.2 НПК. Заместник-председателят на СГС с две разпореждания-от 17.10.11г.и от 30.11.11 г.- е разпоредил да се изготви списък на съдиите от наказателно и съответно на тези от другите отделения на СГС, като всеки съдия срещу името си отрази на основание чл.31,ал.1 НПК дали се отвежда от разглеждане на делата, по които страна е М. Д.. Тъй като не се е самоотвел един единствен съдия, делото е изпратено с резолюция от 08.02.12 г.на председателя на АС-София /САС/ за смяна на подсъдността. С разпореждане от 10.02.12 г. зам.-председателят на САС е отказал да образува частно дело за промяна на подсъдността, преценявайки,че компетентен да стори това е ВКС на РБ. С разпореждане от 14.02.12 г. председателят на 2 н.о.на ВКС на РБ е отказал образуване на частно наказателно дело пред този съд, тъй като липсва прекратителен диспозитив на производството пред СГС. С резолюция от 23.02.12 г.делото е изпратено обратно на ВКС на основание чл.43,т.3 НПК, вероятно от упълномощен представител на СГС-има подпис на неустановено лице, няма печат, няма прекратителен диспозитив, а самата резолюция е положена в ръкописен вид върху разпореждането на председателя на 2 н.о. Същото се отнася и за резолюция от 22.02.12 г., отразена върху съпътстващата справка на ВКС.
Представителят на ВКП намира, че искането за промяна на подсъдността на основание чл.43,т.3 НПК е основателно.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери следното:
Въпреки поредната липса на прекратителен диспозитив по В.Н.Ч.Х.Д.4209/11 г.от страна на СГС, ВКС счита,че следва да се произнесе в контекста на предложените пред него съдебни документи. Очевидно е,че процесното производство пред въззивния съд създава процесуални неблагополучия, което явно важи за всички дела, водени от лицето М. Д.. В този смисъл, ако би било налично основание за произнасяне по съществото на процедурата, биха били разпознаваеми условията на чл.29,ал.2 НПК. Въпреки това е абсолютно недопустимо отвеждането на съдии да става по списък, отговарящ видимо по-скоро на подписка, отколкото на акт, с който се постановява самоотвод от страна на съдия-докладчик или отвод на член на състава на съда или целия съдебен състав. Още повече, видно от разпорежданията на заместник-председателя на СГС, става дума за всички дела, по които страна е лицето М. Д..
Разпоредбата на чл.32 НПК предписва актовете, постановявани от председател на съд, съдия-докладчик, председател на съдебен състав и съдебен състав. Тя е относима към всеки акт на магистрат, свързан с конкретна съдебна процедура, вкслючително и процесната по чл.43,т.3 НПК. Освен това основанията за самоотвод или отвод по всяко отделно дело следва не единствено да бъдат цифрово, но и словно ясно изразени, за да отговарят не само на законовите изисквания, но и да вдъхват убедителност и респект по отношение на действителната невъзможност да се осигури безпристрастен и справедлив процес, ако не бъде променена местната подсъдност.
В конкретния казус т.нар. отводи са направени общо, без яснота защо всеки от съдиите се е самоотвел и без липса на конкретни съдебни актове за това. Обстоятелството, че административният ръководител е описал в разпореждането си поведение на Д., което би довело до недопустимо съмнение относно безпристрастното правораздаване и би попречило на нормалното функциониране на съдебния процес, ако делата се разглеждат пред СГС, не се явява обвързващо за всеки отделен съдия в този съд. А ако всеки съдия има такива опасения и за него са налице предпоставките на чл.29,ал.2 НПК, да го отбележи по предвидения в процесуалния закон ред. Едва тогава, при необходимост поради невъзможност да се образува въззивен състав, ВКС на РБ би се произнесъл по съществото на процедурата по чл.43,т.3 НПК.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за промяна на подсъдността на В.Н.Ч.Х.Д.4209/11 г. по описа на ГС-София, на основание чл.43,т.3 НПК.
ПРЕКРАТЯВА К.Н.Ч.Д.442/12 г.по описа на ВКС,2 н.о.
ВРЪЩА В.Н.Ч.Х.Д.4209/11 г. на ГС-София, за изпълнение на законната процедура, уточнена в мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/