3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
Гр.София, 20.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1034 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н./, [населено място] срещу решение № 324/21.11.14г., постановено по в.т.д.№ 463/14г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 20/16.05.14г. по т.д.№ 85/13г. на Разградския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против „Р. [фирма], [населено място] за установяване на несъществуване на обезпеченост на вземания на банката в размер на 639130.72 лв. по договор за овърдрафт от 25.06.08г. и в размер на 686059.18 лв. по договор за банков кредит от 25.06.08г., обективирани в нотариални актове от 25.06.08г. и от 19.10.09г. за учредяване на договорни ипотеки.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът за установяване, че вземанията на банката срещу дружеството в производство по несъстоятелност не са обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти е неоснователен, тъй като към момента на учредяване на ипотеките длъжникът [фирма] е бил собственик на имотите. След обсъждане на доказателствата по делото съставът на апелативния съд е констатирал, че правото на собственост върху имотите е придобито от [фирма] на 04.03.04г., който е прехвърлил търговското си предприятие на [фирма] (предишно наименование на ищеца и настоящ касатор [фирма]) на 27.09.07г., а учредяването на ипотеките е извършено на 25.06.08г. и на 19.10.09г. Предвид липсата на фактически основания за оспорване на действителността на ипотеките, като учредени от лице, което е собственик на ипотекираните имоти, апелативният съд не е коментирал разпоредбите на чл.167, ал.2 и чл.170 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора.
Касаторът поставя въпроса дали учредената от несобственик ипотека е действителна или само относително непротивопоставима спрямо собственика на ипотекирания имот. Сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по решение № 553/20.12.11г. по гр.д.№ 1166/11г. на ІV г.о., според което в разглежданата хипотеза ипотеката е недействителна.
В случая въззивният съд не се е произнесъл по въпроса за действителността, респ. недействителността на ипотека, учредена върху имот на несобственик, поради което и не би могло да се констатира евентуално несъответствие на обжалваното решение на апелативния съд с практиката на ВКС. Въззивният съд е разрешил спорния по делото въпрос за принадлежността на правото на собственост в патримониума на дружеството в производство по несъстоятелност към момента на учредяване на ипотеките. След като е приел, че дружеството, учредило ипотеките в полза на банката, е собственик на имотите, то и изводът, който се налага е, че договорите не са недействителни на соченото основание, включително и ако от правна страна се приеме, че учредената от несобственик ипотека е недействителна.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 324/21.11.14г., постановено по в.т.д.№ 463/14г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.