О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
Гр. София,12.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 1506/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по постъпила на 25.02.2015 г. касационна жалба от Д. В. Х. от [населено място], чрез пълномощника му адв. С. срещу решение № 3/19.01.2015 г., постановено по в.т.д. № 430/2014 г. по описа на Шуменски окръжен съд. С него е потвърдено решението на Ш. по гр.д. № 3390/2013 г., с което е признато за установено, че касаторът дължи на У. Б. АД [населено място] общо сумата 10 268.67 лв., от които: 9 334.94 лв. – дължима непогасена главница по договор за банков потребителски кредит от 29.08.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2013 г., 933.73 лв. – договорна лихва за периода 20.03.2012 г. – 14.07.2013 г.; 205.58 лв. – разноски в заповедното производство, по иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
В жалбата се навеждат касационни основания по см. на чл.281 т.3 ГПК /нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост/ и се претендира обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно. Допускане до касационно обжалване се обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по конкретно формулиран от касатора въпрос, свързан с изменението на договорения лихвен процент от страна на Банката
Против касационната жалба е подаден писмен отговор от проц. представител на У. Б. АД – адв. А. със становище, че решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, по следните съображения:
Съгласно императивната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. /в приложимата редакция на закона преди изменението му, действала до 06.07.2015 г./ не подлежат на касационно обжалване. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по реда на чл.422 ал.1 ГПК по обективно кумулативно съединени искови претенции, цената на всяка от които е под 10 000 лв. С оглед цената на исковете и предмета на спора – вземания, произтичащи от сключен между страните договор за потребителски кредит – абсолютна търговска сделка по чл.286 ал.2 вр. чл.1 ал.1 ТЗ, определяща търговския характер на делото, атакуваното решение се явява изключено от обхвата на касационния контрол.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. В. Х., подадена чрез пълномощника му адв. С. срещу решение № 3/19.01.2015 г., постановено по в.т.д. № 430/2014 г. по описа на Шуменски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: