О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 02.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1049/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№14941/23.12.2014 г., подадена от адв. Д. А., процесуален представителна ищеца [фирма] – [населено място], [община], област Софийска, против въззивно решение №2084/17.11.2014 г. по гр.д.№2185/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 10-ти състав, с което е потвърдено решение №503/29.11.2013 г. по гр.д.№898/2012 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., 1-ви състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма] – [населено място], [община], област С., против [фирма] – [населено място], [община], област С., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД, частично предявен за 37000 лева, целият с цена 370000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, на основание чл.86 ЗЗД, считано от 14.12.2011 г. до окончателното й изплащане и изтекли лихви в размерна 3176,17 лева1, за периода от 14.12.2011 г. до 12.10.2012 г.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно, че са установени фактическите обстоятелства около унищожаването на обекта помпена станция в [населено място], което съображение е било собственост на ищеца, като управителят на ответника е възложил разрушаването на постройката, представлява помпена станция, при което на ищеца са причинени вреди. Прието е също така, че съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил другиму, както и че нормите на непозволеното увреждане се прилагат както за физическите, така и за юридическите лица и се основават на общия принцип да не се вреди другиму. Изложени са изводи, че отговорността за поправянето на вредите от деликт следва да се ангажира при всяка външна проява на нарушение, когато въздействието е върху чуждо имущество, поради което когато от противоправното и виновно поведение на отделно лице или лица са причинени вреди, които са причинно – следствена връзка с това поведение, и е налице фактически състав на визираната по-горе правна норма. С оглед конкретния случай съдът е приел, че постройката не е незаконна, но липсват безспорни данни за знанието на ответника, че собствеността на съоръжението принадлежи на ищеца,, поради което не може да се прием, че отговорността за изпълнение на нареждане на органите на строителния надзор е на изпълнителя, поради което отговорността на ответното дружество не може да се ангажира, тъй като не е пряк възложител на работата по премахване на помпената станция и след като с действията не е осъществен състав на престъпление, няма основание да се приеме, че е налице противоправност на действията.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се поставя следният въпрос: “Как се разпределя отговорността между лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, довела до непозволено увреждане на трето лице и отговорността на същинският извършител на увреждането ?”. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с приетото в т.6 от ППВС №7/1959 г. и ППВС №7/1958 г.
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], [община], област С.,, посредством процесуалния си представител – адв. Г. Х., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е относим към изводите на въззивната инстанция и евентуално би следвало въззивното решение да бъде допуснато по него, ако това е единственият извод на съда. За да постанови решението си Софийският апелативен съд е изложил и друг решаващ извод, обуславящ изхода от спора, по който не е поставен въпрос, а именно, за знанието на ответника, че собствеността на съоръжението принадлежи на ищеца.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2084/17.11.2014 г. по гр.д.№2185/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 10-ти състав, по касационна жалба, вх.№14941/23.12.2014 г., подадена от адв. Д. А., процесуален представителна ищеца [фирма] – [населено място], [община], област С..
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: