ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№460
С., 28.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и
единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цанева гр. д. № 1659 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 19.03.2010 година по гр.д. № 760/2009 година на Шуменски окръжен съд е признал за установено, че вина за разстройството на брака, сключен между М. Р. Й. и И. Х. Й., прекратен с влязло в сила решение на Шуменски районен съд № 656 от 03.11.2009 г. по гр.д. № 2233/2008 г. имат двамата съпрузи; предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето М. И. Х., [дата на раждане] на майката М. Р. Й.; определил е режим на лични отношения с бащата И. Х. Й. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката и на основание чл. 82 СК (отм.) е осъдил бащата И. Х. Й. да заплаща издръжка за малолетното дете М. в размер на 60 лева месечно. В решението е прието, че и двамата съпрузи не са съумели заедно и в разбирателство, с цената на взаимни компромиси и при съобразяване интересите на детето да преодолеят възникналите в семейството проблеми. Прието е, че и двамата родители изпълняват добре задълженията си към роденото от брака им дете М. и притежават възможности да упражняват пряко грижите за него, но с оглед ниската възраст на детето, в негов интерес е родителските права да се упражняват от майката при подходящ режим на лични отношения с бащата. Издръжката е определена с оглед доходите на двамата родители и нуждите на детето.
Касационна жалба против решението на Шуменски окръжен съд в частта му относно родителските права, режима на лични контакти и издръжката на малолетното дете М., с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от И. Х. Й.. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.З ГПК поради значението за точното приложение на закона и развитието на правото на обуславящите изхода на делото процесуалноправни въпроси: кои доказателства са допустими във въззивното производство и в частност следва ли да бъдат допуснати доказателствата, които не са събрани поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд, е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото; въпроса за съотношението между преклузията на процесуални права и действията на съда в изпълнение на принципа на служебното начало и може ли съдът да основе изводите си на избрани от него доказателства без да обсъди останалите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че по съществения материалноправен въпрос, касаещ преценката за интереса на детето, съдът се е произнесъл в противоречие с указанията в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/74 г. на Пленума на Върховния съд. Към касационната жалба са приложени определения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 288 ГПК. Приложени са и решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на Първо гражданско отделение и решение № 1002 от 07.01.2010 г. по гр.д. № 3800/2008 г. на Четвърто гражданско отделение, съгласно които съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това и решения на Върховния касационен съд, касаещи точното приложение на чл. 188 ГПК (отм.) и чл. 106, ал.2 СК (отм.), постановени по реда на чл. 218а, б. „а“ ГПК (отм.): решение № 233 от 25.03.2009 г. по гр.д. № 6409/2007 г. на Трето гражданско отделение; решение № 1022 от 05.11.2008 г. по гр.д. № 2700/2007 г. на Трето гражданско отделение; решение № 320 от 10.04.2009 г. по гр.д. № 665/2008 г. на Първо гражданско отделение; решение № 252 от 01.04.2009 г. по гр.д. № 6093/2007 г. и решение № 127 от 04.03.2009 г. по гр.д. № 5828/2007 г. на Четвърто гражданско отделение.
Ответницата по касационната жалба М. Р. Д. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 760/2009 година на Шуменски окръжен съд предвид липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал.1, ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.З ГПК е неоснователно. По въпроса кои доказателства са допустими във въззивното производство и в частност следва ли да бъдат допуснати доказателствата, които не са събрани поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд е налице задължителна практика на Върховния касационен съд, съгласно която законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция, както и когато доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл. 266, ал. 3 ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал.З ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им – решение № 284 от 21.07.2010 г. по гр.д. № 378/2009 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. Налице е и задължителна практика по въпроса за съотношението между преклузията на процесуални права и действията на съда в изпълнение на принципа на служебното начало – съгласно решение по гр.д. № 2879/2008 г. на Четвърто гражданско отделение, в случаите, когато съдът следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца (чл. 322, ал.2 ГПК), той може да събира и служебно доказателства. С оглед правото и задължението на съда да изясни всички факти и да събере всички доказателства, относими към тези спорни правоотношения вкл. до приключване на съдебното дирене, за страните също не настъпва преклузия за посочване на нови обстоятелства и за посочване и представяне на нови доказателства, тъй като в противен случай, сраната би била поставена в невъзможност да обори служебно събрани доказателства за относими към спорното право факти. Налице е и трайно установена практика по приложението на чл. 188 ГПК (отм.), съгласно която съдът не може да основе изводите си на избрани от него доказателства без да
з
обсъди останалите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с така установената практика. С определение от 18.01.2010 г., въззивният съд е допуснал събиране на доказателства относно полаганите грижи за малолетното дете по време на грипна ваканция и е възложил на ДСП [населено място] изготвяне на нов социален доклад с отразяване на всички факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в първата инстанция -обстоятелства, от значение при преценката за предоставяне на родителските права и същевременно е оставил без уважение искане за допускане на свидетели за установени вече по делото обстоятелства. Извършил е и съвкупна преценка на всички доказателства, излагайки мотиви въз основа на кои от тях е изградил преценката си за установените по делото факти. Независимо от изложеното, въпросът за допустимостта на доказателства във въззивната инстанция, повдигнат с оглед оплакването, че не е разпитана бабата на детето М., която е от кръга близките му, както и че не се изслушани родителите на детето, не е и обуславящ изхода на делото, тъй като майката на ответника И. Й. – М. И. И. е разпитана като свидетел по делото от въззивния съд в съдебно заседание на 28.01.2010 година, като в същото съдебно заседание страните са се явили лично и не са били лишени от възможност да изложат лично си становище пред съда. Не са обуславящи и въпросите, свързани с допустимостта на доказателства, несъбрани поради нарушения на първоинстанционния съд, тъй като такива оплаквания не са релевирани във въззивната жалба, както и въпросът за преклузията за посочване от страните на доказателства за оборване на служебно събраните, тъй като във въззивното производство от касатора няма заявени такива искания.
Твърдението за постановяване на обжалваното решение в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС и практиката по споровете, предявявани на основание чл. 99 СК (отм.) във връзка с чл. 106 СК (отм.) е необосновано – споровете относно родителските права след развода се решават от съдилищата съобразно обстоятелствата по конкретното дело, а противоречива практика, сочеща за противоречие между обжалвания съдебен акт и други съдебни решения не се сочи. В съответствие с постановките на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. и установената практика на съдилищата, съгласно която съдът определя мерките за упражняване на родителските права съобразявайки родителските качества на страните, но изхождайки първостепенно от интересите на детето, в решението съдът е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към възможностите на родителите да осигурят най-благоприятни условия за отглеждане и
5
възпитание на малолетното дете, отчитайки ниската му възраст, изискваща постоянно общуване с майката, явяваща се по-пригодна да отдаде на детето нужните му топлина и грижи. Не обосновават извод за противоречива практика и приложените решения на Върховния касационен съд, с които родителските права са предоставени за упражняване на бащата – решенията са постановени при различни факти относно родителските качества на страните; при факти, сочещи, че интереса на детето налага да бъде отглеждано и възпитавано от бащата, каквито факти не са установени по делото.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение ОТ 19.03.2010 година по гр.д. № 760/2009 година на Шуменски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: