2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
ГР. С. 26.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.03.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №97/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново/ОС/ по гр.д. №1028/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Ж. С. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ , с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „ опаковчик”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 -3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса: кога е изпълнено задължението на работодателя по чл.195 КТ да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение, както и по въпроса за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по наведените от въззивника доводи и възражения / осн. по т.1/. Предпоставките на останалите две основания по чл.280, ал.1 ГПК, разяснени в ТР №1/19.02.10 г., не са установени – не е обосновано с практика по т.2 противоречиво решаване на въпросите от съда, нито значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото –т.3.
Основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, в обхвата на което са сочените в изложението решения на ВКС, също не се установява по делото. В р. по гр.д. №1208/09 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1008/11 г. и гр.д.№1576/10 г. на трето г.о. е разяснено, че заповедта по чл.195 ГПК може да се мотивира и с препращане към други актове / вкл. обясненията на наказания работник/, в които се съдържат данни за времето и начина на извършване на дисциплинарните нарушения и с които работникът е запознат. В случая заповедта за дисциплинарно уволнение не съдържа позоваване / препращане/ към представените по делото рапорти и констативни протоколи, съставени от работодателя, а работникът не е дал поисканите му обяснения . Мотивите в отправеното до работника искане за обяснения и след това – в заповедта за дисциплинарно уволнение са еднакво лаконични и не характеризират с изискуемата фактическа пълнота вмененото на работника дисциплинарно нарушение. Съставените от работодателя протоколи и рапорти не могат да се считат за мотиви на заповедта, защото тя не съдържа необходимото изрично препращане към тях , нито има категорични данни да са били известни на работника преди налагане на наказанието. Или правните изводи на въззивния съд по приложението на чл.195 от КТ са формирани при обстоятелства, различни от тези в цитираните решения на ВКС. Затова не е налице соченото от касатора противоречие с практиката на ВКС по първия от поставените в изложението въпроси.
Такова противоречие не се установява и по втория въпрос – първоинстанционният и въззивният съд са обсъдили възраженията и доводите на ответника по иска – въззивник и са формирали идентични изводи по спора, като са признали за незаконно дисциплинарното уволнение на ищцата. В практиката на ВКС е разяснено, че когато заповедта за дисциплинарно уволнение не отговаря на изискванията по чл.195 от КТ, уволнението е незаконосъобразно, без да е необходимо / а и възможно/ да се разглеждат останалите спорни между страните въпроси за извършеното нарушение и правомерността на наказанието – р. по гр.д. №793/10 г. на четвърто г.о. на ВКС .
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №1028/13 г. от 4.10.13 г.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на Ж. С. деловодни разноски от 150 / сто и петдесет/ лв., представляващи адв. възнаграждение за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: