О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр. София, 05.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 2348/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 18602 от 16.12.2016 г. от Е. П. В. и М. С. Д. чрез адв. М. Г. от ПАК срещу решение №2101/09.11.2016г. по в.гр.д. 3019/2016г. по описа на САС, в частта, в която е потвърдено определение 1228/03.12.2013г. по гр.д. 546/2012г. по описа на ПОС.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частните касатори сочат, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставен е следният въпрос: „При обезсилване на съдебното решение поради родова неподсъдност, кой съд се произнася по направените разноски- този на който е изпратено делото или този пред който делото е прекратено.
Ответникът по частната касационна жалба Ц. П. С. е оспорила частната жалба с писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определението на Пернишки окръжен съд по чл. 248 ГПК като е приел, че разноските, направени в производството пред съда, който не е бил родово компетентен да разгледа делото, следва да се присъдят със съдебното решение на ПОС, с което решението на ПРС е било обезсилено и делото е било изпратено по компетентност на ПОС.
Поставеният правен въпрос е обуславящ, но не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По този въпрос има формирана задължителна практика на ВКС, че съдът се произнася по разноските с окончателния си акт по същество на спора, съгласно чл.81 ГПК /т.4 от т.р.№6-2013- ОСГТК/. Смисълът на правната норма е установен по задължителен начин и касаторите не са обосновали необходимостта от изменение на задължителната практика, съгласно изискванията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а видно от становището им, те я подържат, тъй като твърдят, че Пернишкият окръжен съд като първа инстанция е следвало да се произнесе по разноските, направени пред родово некомпетентния Пернишки районен съд. Макар Софийски апелативен съд да е приел обратното, съгласно т.1 от т.р.№1-2010-ОСГТК, касационният съд не може да допусне касационен контрол на основания, различни от формулираните в жалбата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, поради което:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №2101/09.11.2016г. по в.гр.д. 3019/2016г. по описа на САС, в частта, в която е потвърдено определение 1228/03.12.2013г. по гр.д. 546/2012г. по описа на ПОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :