О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 01.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6542/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от адв.Т.Д. – процесуален представител на [фирма], против решение № 1358/21.06.2013 год. и решение по реда на чл.247 ГПК № 1708/26.07.2013 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1336/2013 год.,потвърждаващо решение № 30/07.02.2013 г. по гр.д. № 1/2012 г. на Провадийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора против С. И. Р. иск с правно основание чл.74,ал.1 КТ и са уважени предявените от С. И. Р. обективно съединени искове с правно основание чл.128,ал.2 КТ,чл.224,ал.1 КТ и чл.220,ал.1 КТ. 20 000 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване инкорпорирано в касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.3 ГПК по основанията визирани в чл.281 ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния закон.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.74 КТ за обявяване недействителността на клаузата от трудов договор № 100 / 31.05.2011 год.,с която е договорено допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1,6 % за всяка година стаж или общо 56 %,поради недоказаност.Съобразно приетите и неоспорени ССЕ е уважил в предявените размери исковете с правно основание чл.128 КТ,чл.224 КТ и чл.220,ал.1 КТ .
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,макар и инкорпорирано в касационната жалба, няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Изложените от касатора основания визирани в чл.281 ал.3 ГПК/необоснованост и незаконосъобразност, изразяваща се в неправилното приложение на материалния закон/са относими към правилността на решението и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.
Аргументацията за наличието на основанието по т.3 на чл.280 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1358/21.06.2013 год. и решение по реда на чл.247 ГПК № 1708/26.07.2013 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1336/2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: