О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София 21.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 265 по описа за 2010 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от М. Б. И. чрез адв. Б срещу определение № 125 от 27.01.10г.по в.ч.гр.дело № 2538/09г.на Софийски апелативен съд,с което е оставено в сила определение от 9.03.09г.,постановено по гр.дело № 5308/08г.на Софийски градски съд,АО,3-б състав . С него е оставена без разглеждане като недопустима поради просрочие жалбата на същата страна,подадена срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 22.08.08г.на ЧСИ В. Л.
Излагат се оплаквания за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване,в което се сочат визираните в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Приложени са решения и определения на петчленни и тричленни състави на ВКС.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалвания въззивен акт,правен въпрос от значение за изхода на делото,е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК. Настоящата хипотеза не е такава. От жалбоподателя не се сочи задължителна практика на ВКС,в противоречие с която да е постановено обжалваното определение.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане до касационно обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. Посоченият процесуалноправен въпрос относно начина на удостоверяване на връчването на съобщения и книжа в изпълнителното производство не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Приложените съдебни актове са неотносими,тъй като не касаят идентичен случай. Данните по делото сочат,че съобщението за постановлението от 22.08.08г.е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 27.08.08г.при отказ,удостоверен с подпис на връчителя М. М. – служител от кантората на ЧСИ,съгласно изискванията на чл.44 ал.1 ГПК. Обстоятелството,че служителката Р. Ц. се е подписала като свидетел на отказа,каквато изискване няма в цитираната разпоредба,не опорочава връчването.
Липсват конкретни аргументи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – а именно да е разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Преценката на доказателствата за редовността на връчването на съобщението може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,което би представлявало касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не е правен въпрос,който да е основание за допускане на касационното обжалване.
Ето защо настоящият състав приема,че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол .
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 125 от 27.01.10г.,постановено по в.ч.гр.дело № 2538/10г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.