О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
гр. София 22.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4907/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Д., чрез пълномощника му адв. Р. С., против решение № 54/ 25.09.2018 г., постановено по гр.д. № 203/2018 г. по описа на Бургаски апелативен съд ,с което е потвърдено решение № 119/ 20.04.2018 г., постановено по гр.д. № 180/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд , с което К. Г. Д. е осъден да заплати на В. И. М. сумите : 50 000 лв.главница по договор за заем на парични средства и 14 708,85 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.09.2014г.-5.09.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 7.09.2017г.до окончателното и изплащане .Присъдени са и разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага съображения за допуснати процесуални нарушения – необсъждане на събраните по делото допустими доказателства,разкриващи действителните отношения между страните.Иска отмяна на решението .
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Допустими ли са свидетелски показания за установяване не на съществуващо договорно отношение,а на смисъла на постигнатите между страните договорености; 2.Какви са правните характеристики на т.н.“обратно писмо“ и „начало на писмено доказателство“ като основания за допустимост на свидетелските показания.По отношение на първия въпрос се сочи противоречие с решение по гр.д.№ 312/2012г.на ІV г.о.,ВКС и решение по гр.д.№ 2117/2016г.на ІV г.о.,ВКС ,а по отношение на втория въпрос се сочи бланкетно основанието по т.3 на чл.280 ГПК.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. В.В. и адв.Н.С., в качеството им на процесуални представители на В. И. М., в който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да достигне до този извод, въззивният съд е извършил собствена преценка на събраните доказателства във връзка с наведените доводи и твърдения на страните, разгледал е релевираните възражения във въззивната жалба и е достигнал до обосновани изводи. Посочил е,че предаването на спорната сума от 1 000 лв.в брой и без документ,но пред свидетели ,както и основанието й за предаване – паричен заем в размер на 50 000 лв.е установено от гласните доказателства по делото.Не се оспорва получаването по банков път на сумата от 49 000 лв.Спорно за страните е основанието за получаването на процесната сума.Съдът е приел за неоснователно възражението на Д. за нищожност на договора за заем,като привиден и за наличие на действителна сделка – дарение.Посочил е,че в случая няма документ, представляващ „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, който да удовлетвори изискването на закона за приложението на изключението за установяване на твърдяната относителна симулация с гласни доказателства. Представената като такъв документ годишна данъчна декларация за 2013г., в която липсва отразяване на дадения паричен заем и данни за непогасяването му към края на годината /респективно липсата на деклариран невърнат от ответника заем през следващите години/, не може да се приеме за съдържаща неизгодни за съставителя си изявления пред държавен орган, правещи вероятно твърдението на ответника за симулативно изразена воля за сключването на заемен договор, още повече, че получаването на сумата 49 000лв. по банков път не се оспорва от Д..Посочено е,че съдебната практика не поставя конкретно изискване за съдържанието на документа -„начало на писмено доказателство“ – той може да не е нарочен, а случаен и адресиран до трето лице; не е нужно да отразява категорично и ясно изразено признание на противната страна за действителна воля, различна от формално отразената в договора,но във всички случаи волеизявлението в документа по чл.165, ал.2 от ГПК трябва да сочи или съдържа косвени данни за твърдяната симулация.В случая непопълването на дължимата ГДД на М. с цялата подлежаща на деклариране пред данъчните органи информация представлява липса на дължимо волеизявление и неизпълнение на задължението на лицето за съставяне на пълна декларация, което е основание за ангажиране на неговата административна отговорност, но не представлява индиция, че страните не са договаряли паричен заем, а още по-малко, че М. е имал дарствени намерения спрямо Д.,поради което съдът е приел, че съдържанието на този документ не отговаря на визираното в чл.165, ал.2 ГПК и не предпоставя изслушването на свидетели за установяване на симулация,т.е. събраните по делото гласни доказателства в подкрепа на възражението на Д. за привидност на сключената с М. сделка за паричен заем не следва да бъдат обсъждани, като недопустими.Отчитайки тежестта на доказване и за пълнота на мотивите съдът е посочил,че дори изслушването на свидетели да бе допустимо,то от тях не се доказва привидността на писмения договор.Предвид правилото на чл.17,ал.1 ЗЗД съдът е приел,че в тежест на Д. е доказването както на относителната симулация на договарянето на заема,така и намерението на М. да го надари с прехвърлената по неговата лична банкова сметка сума.Поради недоказването им оспореният договор за заем е приет за валиден и произвеждащ предвиденото в закона действие.Поради невръщането на заема в уговорения между страните срок – до 18.09.2014 г./признание на заемателя/,съдът е присъдил дължимата главница и по-ниския от дължимия размер мораторна лихва,а поради продължаващото неизпълнение е присъдил и дължимата се законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. По първия решаващ за изхода на делото процесуалноправен въпрос ,а именно допустими ли са свидетелски показания за установяване на постигнатите между страните договорености въззивното решение не е в противоречие с постоянната практика на ВКС,поради което не е налице и соченото специално основание по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. В случая основание за допускане на свидетелски показания е дало представената годишна данъчна декларация за 2013 год. Константна и утвърдена е практиката в този случай ,че когато документът не отговаря на изискването да материализира съдържателно изявление , свързано с привидността на съгласието и изходящо от страната , на която симулацията се противопоставя , извод за вероятност по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК не може да бъде изграден и правилото за недопустимост на свидетелски показания следва да намери приложение .Не е налице и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория поставен въпрос касаещ отличителните белези на „обратното писмо“ и „начало на писмено доказателство“. Така общо зададен въпросът не представлява конкретен материалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, а по същността си е посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.Освен това бланкетното посочване на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК не обосновава тезата на касатора, че общо формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, което основание се изключва и поради обстоятелството, че е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС,в която е направена разграничение между т.нар. „обратно писмо“ и „начало на писмено доказателство“. Обратното писмо /contre lettre/, разкриващо съдържанието на един прикрит договор, съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор и служи за пълно разкриване на симулацията, поради което свидетелските показания са недопустими. За „начало на писмено доказателство“ се приема документ, изходящ от една от страните по делото /противната страна/ или пък удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна, в който случай, за да се постигне пълно доказване на симулацията, се допускат свидетелски показания.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати действително направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева /.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54 / 25.09.2018 г., постановено от Бургаски апелативен съд по гр. д. № 203/2018 г.
ОСЪЖДА К. Г. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на В. И. М. , ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 2 500 лв./две хиляди и петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: