О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 461
София, 27.03.2012
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.03.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1444/11 г., Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. № 439/10 г. и по допускане на обжалването.
С обжалваното решение в производство по чл.28 от ЗОПДИППД / по -долу закона/ е отнето от касатора на осн. чл.4 и 27 от закона, от двете еднолични търговски дружества, на чийто капитал е собственик на осн. чл.6 от закона и от лицето С. К. на осн. чл.8, имущество на обща стойност 977 372 лв., придобито за периода 1984-2002 г., включващо недвижими имоти, МПС, дружествени дялове и парични суми, посочени в решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2иЗ от ГПК.
Поставя като значими за спора и решени от въззивния съд в противоречие с представеното по делото вл. в сила решение на ВТАС по гр.д. №432/09 г. въпросите: дали при извършване на преценката за източника на средства за придобиване на имущество на лицето по чл.З от закона се изследва като проверяван период, съвпадащ с предвидения в закона давностен 25 годишен срок или проверяваният период е този, през който е придобито имуществото, предмет на мотивираното искане; следва ли при съпоставката на придобитото с доходите на лицето, в тях да се включат всички средства, които макар и да не са доходи по см. на ЗОДФЛ, са получени от ответника по иска на валидно правно основание – банкови кредити, заеми, печалби от лотарии, от Е.. Този въпрос е значим и за точното прилагане на закона, при тълкуване на понятието „законен източник на средства“.
Според касатора от значение за спора и точното прилагане на закона и развитието на правото са въпросите: Предвиденото в закона административно производство представлява ли задължителна предпоставка за внасяне на мотивираното искане по чл.28 от закона и ако са допуснати съществени нарушения на административната процедура води ли това до недопустимост на искането. Във връзка с последното поставя и въпроса може ли К. да приема в намален състав решения за образуване на производство по закона и за внасяне на мотивирано искане по чл.28 от него. Следва ли административно производството да бъде проведено по посочения в закона ред и по отношение на контролираните дружества по чл.6, чието имущество подлежи на отнемане. Следва ли при оценка на приходите от продажбата на имущество, извършена от проверяваното лице да се взема предвид не цената в разпоредителния акт, а пазарната стойност на отчужденото, съответно на приетото за оценка на имуществото, придобито от проверяваното лице.
За да уважи мотивираното искане АС е приел, че то е валидно направено. Взетите в предвиденото от закона производство пред Комисията решения отговарят на изискванията за форма, мотивирани са и са взети от множеството от членовете й, както изисква чл.13, ал.З от закона. Налице са и предпоставките за отнемане иа посоченото в искането имущество – проверяваното лице Ст. К. е осъден с вл. в сила присъда за престъпления по чл.354а, ал.2, б.“а“ и чл.339, ал.2 от НК, които са в хипотезата на чл.З, ал.1,т.23 и 25 на закона. След подробно обсъждане на данните по делото за имуществото и доходите на проверяваното лице, АС е приел, че не се установява през проверявания период ответниците да са имали доходи по чл.9 от ЗОДФЛ, отм. от законни източници – стопанска дейност, тр. правоотношения, наследство, доказани печалби от лотарии и други регламентирани игри – които да са им дали възможност да придобият процесното имущество с посочения му състав и стойност. Това създава основателно предположение, че придобитото е от престъпна дейност.
Поставените като противоречиво решавани въпроси по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК са решени с практика на ВКС по чл.290 от ГПК – Р по гр.д. №697/10 г., на която въззивното решение съответства. В посоченото решение на ВКС е прието, че чл. 11 от закона фиксира началото на исковия период от датата на придобиване на имуществото, без да го обвързва с периода иа извършване на престъпленията по чл.З от закона. Единственото ограничение за правото на държавата да отнема имуществото е изтичане на 25 годишната давност от придобиването му.
АС принципно е приел за законен източник на доход по см. на чл.4 от закона печалбите от лотария и спортни игри, но е изложил подробни съображения за това, че такива доходи в случая не са категорично установени. Според АС няма и категорични доказателства за действително получени от ответника заемни средства – според съда има данни / напр. очевидно несъответствие на предоставена във валута сума с ограниченията на валутния режим към посочената в документа дата/, че представените за това частни документи са създадени с оглед на процеса. Освен това получените в заем средства не са доход по см. на чл.8 и 10 от ЗДДФЛ / чл.9 от ЗОДФЛ, отм./ – доходът е приход и средство за увеличаване на имуществото, а заемът подлежи на връщане и е задължение. Затова според АС при съпоставката на доходите и разходите на лицето, равенството им или превесът на първите може да обоснове законен източник на придобитото по чл.4, ал.1 от закона – в този см. е и цитираното Р по гр.д. №697/10 г. на четвърто г.о. на ВКС .
По поставените във връзка с основанието по чл.280, ал.1,т.З въпроси: Въпросите за процедурата по чл.12 и сл. от закона са застъпени в практиката на ВКС – цитираното от въззивния съд опр. по ч.гр.д. №1969/08 г. на четвърто г.о., по ч.гр.д. №103/09 г. на четвърто г.о. и др.
В случая административното производство пред К. безспорно е проведено, а според посочената практика не е нарушение на процедурата вземането на решенията по чл.13, ал.1,т.1-3 от комисията в непълен състав, но с мнозинството по чл.13, ал.З от закона.
За участието на контролираните от лицето по чл.З от закона юр. лица в административното производство законът е ясен – чл.17, ал.4 от него сочи начинът на деклариране на имуществото им и тълкуване не се налага.
По третия от поставените във връзка с това основание въпроси, отговор следва да се даде въз основа на формираната практика, на която се е позовал и вьззивнияг съд – р . по гр.д. №717/09 г. на трето г.о.. Там е прието, че държавата е трето лице спрямо сключените от проверяваното лице придобивки сделки, посочената в договора цена на имота й е непротивопоставима, и тя може да твърди и установи друга действителна стойност на придобитото, когато това е в неин интерес. Лицето по чл.З от закона обаче принципно участва в разпоредителните сделки като страна и е обвързано от тях. Ако твърди, че получената цена за отчуждените от него имоти, представляваща доход е друга, то следва да установи това с допустимите доказателствени средства.
Не са налице сочените основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О ПРЕ ДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното Апелативен съд София по гр.д. №439/10 г. от 28.02.11 г. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: