О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
С. 24.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1086 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. И. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 158 от 3.02.14г. по в.гр.д.№ 3478 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4438 от 14.06.2013г. по гр.д. № 5996/10г.на Софийски градски съд като е отхвърлен иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците А. С. и М. Н. да заплатят сумата от 72 000 лв., причинени имуществени вреди вследствие намаляване имуществото на ищеца от продажбата на негов колесен трактор „У. 1634”, извършена на 13.04.2005г., сумата от 78 000лв.лихва за периода 13.04.2005г. – 22.06.2009г.,изчислена в размер равен на наказателната лихва, прилагана от [фирма] [населено място] срещу ищеца възлизаща на 33% на годишна база, сумата 200 000лв.,причинени неимуществени вреди вследствие на посегателство срещу достойнството на ищеца, сумата от 416 000лв. пропуснати ползи вследствие неизползване на описания колесен трактор за периода 15.01.2004г. – 18.05.2006г.
За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че по делото не са налице доказателства, установяващи ответниците да са извършили виновни действия, с които да са увредили ищеца.За ответника Н. съдът е посочил, че е встъпил като синдик на дружеството на 15.03.2006г. след като предходния такъв /М. Б./ е осъществил на 13.04.2005г. продажбата на процесния колесен трактор „У. 1634”. Съгласно нормата на чл.663 ал.3 ТЗ, уреждаща специална отговорност на синдика за причинени от него вреди от непозволено увреждане във връзка с осъществяване на задълженията му, отговорността е лична и не може да се нси от последващия синдик. За ответника С., който в качеството си на управител на [фирма] [населено място] е сключил на 16.04.2002г. договор за цесия с [фирма] [населено място], от която е придобил вземането й срещу ЕТ”К. Фрукт К. Б.”с.Т., съдът е посочил, че липсват доказателства да е упражнявал недобросъвестно правата си на кредитор. Освен по чл.45 от ЗЗД, той не следва да носи отговорност и по чл.49 от ЗЗД /с оглед твърдението на ищеца, че отговорността на този ответник произтича от факта, че е посочил синдика/, тъй като ако са допуснати нарушения в производството по осребряване на имуществото на обявения в несъстоятелност търговец, отговорност може да се търси от синдика, но не и от кредитора.
При тези факти, касаторът се позовава на основаниято по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и желае да се допусне касационно обжалване по въпроса: „Възможно ли е да бъдат санирани неправомерните действия или нарушения, допуснати в производството по осребряване на имуществото от синдик чрез смяната му, както и от страна на кредиторите чрез замяната им?”
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставеният от касатора въпрос, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на съда, не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС „правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело”. В случая – съдът не е изследвал и не е констатирал неправомерни действия или нарушения, допуснати в производството по осребряване на имуществото от синдик на притежаваното от ищеца дружество и същите биха били ирелевантни към предмета на делото, който е свързан с изследване на представките по чл.45 от ЗЗД конкретно по отношение на посочените от ищеца ответници по делото. Тъй като поставеният от касатора въпрос определя рамките, в които касационната инстанция е длъжна да селектира подадената жалба и въззивния акт не може да се допусне до касационен контрол на основания различни от посочените в жалбата, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 158 от 3.02.14г. по в.гр.д.№ 3478 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.