О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София 03.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 207 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Балканкар-Мизия”А. Бяла Слатина,представлявана от изпълнителния директор П,чрез процесуалния си представител- адвокат К против въззивно решение № 685 от 11.11.2009г. по в.гр.д. № 742 по описа за 2009г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 162 от 30.05.2009г. по гр.д. № 1070/08г.на Районен съд Бяла Слатина,с което е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед № 10 от 5.09.2008г.на изпълнителния директор,с която на основание чл.325 ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Р. П. Н., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност”инженер-химик”, както и са му присъдени следните обезщетения – по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2 249.58лв. за времето,през което е останал без работа поради уволнението за периода от 15.11.2008г.-15.05.2009г.,ведно със законната лихва,считано от 8.12.08г.,по чл.128 и чл.245 от КТ- 1 033.34лв.-неизплатено трудово възнаграждение за периода 1.01.07г.-31.12.07г.,ведно с лихва за закъснение-43.52лв., 2 624.51лв.- неизплатено трудово възнаграждение за периода 1.01.08г.-24.11.08г.,ведно с лихва за закъснение -132.50лв. и 1000лв.-неизплатена сума за храна за периода 1.01.07.-18.08.08г. ведно със законната лихва върху главницата,като в останалата им част исковете са отхвърлени.
Независимо,че представя отделно от касационната жалба изложение, в него не се сочи конкретно основание по чл.280 от ГПК и не се поставя изричен въпрос,който да е решен в противоречие с практиката на ВКС,да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Единствено са изложени доводи за неправилност и необоснованост на въззивния акт,като се твърди, че не са ангажирани доказателства,еднозначно установяващи правото на ищеца именно на това основание и в този размер на трудово възнаграждение. Позовава се на две решения на ВКС и по едно на ВТОС и РС Брезник,за които твърди,че са по идентични казуси.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че не е налице посочената като основание за прекратяване на трудовото правоотношение хипотезата на чл.325 т.1 от КТ поради липса на изразено писмено волеизявление от работникаважаването на осъдителните искове е обосновал със заключението на приетата и неоспорена по делото експертиза и липсата на ангажирани от ответната страна доказателства, оборващи установеното с нея.
В представеното изложение- касаторът излага тезата си за недоказаност на уважените от съда осъдителни искове. За да може-обаче, касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора и да изложи становището си във връзка с правилността на направените от въззивния съд правни изводи – законодателят е предвидил ред,изискващ преценка за наличие на изчерпателно изброени от законодателя –едно общо основание,а именно- поставен от касатора конкретен въпрос и едно или няколко допълнителни основания- съгласно чл.280 ал.1 т.1,2 или 3 от ГПК- за допускане на жалбата до касационен контрол. Едва след като се прецени,че те са налице и бъде допуснато до касационно обжалване – едва тогава,при разглеждане на касационната жалба по същество – може касационната инстанция да обсъди изложените възражения за неправилност и необоснованост на въззивния акт.
В случая липсва посочен от касатора конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело/изявлението на касатора:”считам,че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС”-не съставлява такъв/. Съгласно приетото в ТР № 1 /2009 г.на ВКС-обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде ясно формулиран въпрос, както и не може да бъде допуснато касационно обжалване на основания, различни от формулираните в жалбата. Независимо от обема на подадената жалба -касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно – жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело – само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Следва да се посочи,че настоящият съдебен състав не намира,че цитираните от касатора решения са по идентични казуси и самото им представяне /без да бъде конкретизирано – в каква връзка се прави позоваване на тях/ е достатъчно,за да се извлече основание по чл.280 т.2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 685 от 11.11.2009г. по в.гр.д. № 742 по описа за 2009г. на Врачански окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.