О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 08.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5144 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ф. Н. А. и В. А. А. – двамата от с. С., обл. Русе, чрез процесуалния им представител адв. Н. Д. , против въззивното решение № 392 от 2 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2008 г., с което е оставено в сила решение без номер от 10 септември 2007 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на районния съд в гр. Р. за 2006 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото е нарушен материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, защото съдът е установил всички елементи за основателността на предявения иск по чл. 227 от ЗЗД – дарителката е изпаднала в постоянна нужда, не й е възможно да се издържа от имуществото си, многократно е искала помощ, но такава не й е била представяна от ответника; съдът неправилно се обосновал със заключението на единичната експертиза; неправилно съдът е приел, че касаторката следва да бъде издържана от мъжа си; макар касаторката да не е имала доходи при осъществяването на владението, в настоящето тя е в напреднала възраст и с множество заболявания; касаторът получава наема от имота, но наемът не е достатъчен за покриване на необходимата издръжка; изводите на съда относно вида, състоянието на имота, разположението, предназначението му и евентуална по-висока наемна цена, са без доказателства; без доказателства съдът приел, че ответникът също е с влошено здравословно състояние, а и той не се ползва от плодовете на вещта; за период от година и половина касаторът е продал пет имота. В касационната жалба се сочи, че спорът за правото на собственост върху недвижим имот е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а решението е от значение за точното и еднакво прилагане на закона при наличието на основанията, визирани в чл. 227 ал. 1 от ЗЗД. В допълнително изложение се преповтаря изложението относно допустимостта на касационното обжалване, инкорпорирано в самата касационна жалба. Съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос не е формулиран. Представят се решения на ВКС, ВС и ОСГК на ВС.
Ответникът Е. Н. Г. от гр. Т., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че касаторката е легитимирана да поиска отмяна на дарението, защото тя, със съгласието на съпруга си, се е разпоредила с имота в полза на ответника; за нужната сума за издръжка е възприето заключението на единичната експертиза, тъй като тя възприемала средностатистическите разходи и типичните за касаторката среда и условия на живот, а тричленната експертиза се основавала на доказателства за разходи за твърде кратък период; доходът на семейството бил лична пенсия на касатора и наемът от дарения имот; касаторката не е реализирала доходи и когато е била работоспособна, а и касаторите ползват помощта на трети лица срещу възнаграждение, което не води до извод за липса на средства; ответникът не е проявявал неблагодарност – касаторът е упълномощен от ответника да отдава имота под наем и получава цялата наемна цена; имотът може да се отдава под наем и на по-висока цена; финансовото състояние на ответника не е добро.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Като основание за допускане до касационен контрол процесуалният закон поставя изискването касаторът да формулира онези съществени процесуалноправни или материалноправни въпроси, които са разрешени в нарушение на задължителната за съдилищата практика, разрешавани са различно от съдилищата, или пък разрешаването им ще има значение за точното приложение на закона или за развитието на правото. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното, би било постановено различно решение на спора.
В разглеждания случай касаторът е посочил като основание за допускане до касационно обжалване основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК. Какъвто и да е съществен въпрос обаче не е формулиран. Липсата на такъв въпрос поставя съда в невъзможност да посочи дали разрешаването му ще отговори на критериите, поставени за допустимостта на касационното производство според чл. 280 от ГПК. Както в касационната жалба, така и в допълнението към нея касаторите изтъкват само разрешаването на спора в противоречие с практиката на ВКС и значението му за точното приложение на закона. По естеството си това оплакване е такова за неправилност на решение, но основания за неправилност на атакуваното решение могат да бъдат разглеждани едва в същинското касационно производство. След като касаторите не са успели да посочат съществен въпрос, на който се дължи отговор от касационния съд, то и жалбата не следва да бъде допускана до касационен контрол.
Доколкото това изобщо е допустимо, съдът не може да извлече и съществен въпрос в контекста на представената съдебна практика. Представените съдебни решения отразяват постоянната практика на касационната инстанция по искове с правно основание по чл. 227 ал. 1 б. „в” от ЗЗД. За да постанови атакуваното решение обаче съдът е изложил съображения защо намира, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по посочения текст. Дори разрешението, дадено на възможността дарителят да търси издръжка от законно задължени лица, както това е отбелязано от ВКС в решение № 655 по гр.д. № 279/2002 г. на ІІ ГО, не е различно от постановеното в атакуваното решение, тъй като отбелязването на тази възможност за касаторката не е станала главна причина за отхвърлянето на иска й, а е обсъдено в контекста на доходите на семейството. Ето защо от посочената съдебна практика не може да се изведе основание за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 392 от 2 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: