2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
гр. София, 16.07. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 2765 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 130, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. М. К. срещу определение № 8729/13.06.2011 г., постановено по частно гр. дело № 7268/2011 г. на Софийския градски съд (СГС). С него е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателката срещу разпореждане от 19.05.2011 г. по гр. дело № 5950/2011 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е върната, на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба на жалбоподателката срещу министъра на образованието, младежта и науката, по която е образувано производството по същото първоинстанционно гр. дело.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд, в рамките на срока за обжалване, който е възстановен от въззивния съд с определение от 08.12.2012 г. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на въззивното определение.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно задължителните указания и разясненията по приложението на процесуалния закон, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да е ясно и точно формулиран от жалбоподателя, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му, а може само да го уточни и конкретизира.
В случая представеното от страна на жалбоподателката писмено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване съдържа следните три формулировки, сочени като правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно: 1) „кой е законният представител на закрито без правоприемник юридическо лице, в случая – вечерна гимназия”; 2) „установяването на наличието на трудово правоотношение е необходимо, за да бъдат изпълнени гарантираните от КТ право на труд и на защита от незаконно уволнение, включително по съдебен ред, и правото на обезщетение за безработица и др., които са гарантирани от хартата за правата на гражданите на Европейския съюз – чл. 31 и чл. 34”; и 3) „кой е правоприемникът на юридическото лице – вечерна гимназия, и оттам да бъде установено наличието на трудовото ми правоотношение с него, както и неговия процесуален представител за ответник по това дело, за да може действително да бъде установено наличието на трудовото ми правоотношение с произтичащите от това последици: защита на правото на труд, защита от незаконно уволнение, включително по съдебен ред, и правото на обезщетение за безработица и други”. Жалбоподателката поддържа, че така формулираните от нея въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; поддържа и че обжалваното определение на СГС и потвърденото с него разпореждане на СРС са в противоречие с решение № 516/06.08.2004 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и определение № 613/17.12.2008 г. по частно гр. дело № 923/2008 г. на Плевенския окръжен съд (ПОС), които са представени (в преписи) с изложението.
Видно от изложеното в исковата й молба и в молба-уточнение от 14.04.2011 г., жалбоподателката е предявила срещу министъра на образованието, младежта и науката иск за установяване съществуването на трудово правоотношение между тях, възникнало на 06.07.1998 г. по трудов договор № РД-122233/17.07.1998 г., по което тя заема длъжността „директор” на Вечерна гимназия „Н. Й. В.” – [населено място], която е закрита със заповед № РД-14-263/10.09.2007 г. на министъра, но трудовото й правоотношение не е прекратено. В молбата-уточнение жалбоподателката поддържа, че има правен интерес от така предявения установителен иск, за да получи трудовото си възнаграждение за периода 20.02.2008 г. – 04.07.2008 г., за да бъде прекратен трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, за да получи обезщетение за безработица и за да продължи трудовата си дейност като ръководител на друго училище.
При така установените и от него обстоятелства по делото, за да постанови обжалваното определение, въззивният съд, включително чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 272 от ГПК, е приел, че въведените от жалбоподателката-ищца твърдения не обуславят наличие на правен интерес от предявяването на иска, тъй като тя би могла да реализира паричното си вземане с предявяване на осъдителен иск, съдебното решение по предявения установителен иск няма да сложи край на трудовото правоотношение, като няма данни и последното да се оспорва от ответника, и тъй като полагането на труд в друго училище не е обусловено от наличието на трудово правоотношение с ответника.
Видно от горното, въззивният съд не е обсъждал въпросите кой е правоприемник на закритата вечерна гимназия и кой я представлява при закриването й без правоприемство, т.е. – първия въпрос и първата част от третия въпрос, формулирани в изложението на жалбоподателката. Тези въпроси не са и стояли за разрешаване пред въззивния съд и са без никакво значение за изхода на делото, тъй като в исковата си молба и в молбата-уточнение жалбоподателката напълно ясно и еднозначно е посочила ответника по предявения от нея установителен иск, респ. – кого счита за свой работодател след закриването на училището, чийто директор е била. Останалата част от формулировките на „правни въпроси” в изложението на жалбоподателката са неясни и без връзка с мотивите, изложени към обжалваното въззивно определение. Това, само по себе си обуславя извод за недопускане на касационното обжалване на същото (в този смисъл – също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Дори по пътя на уточнението да се приеме, че с тези формулировки жалбоподателката поставя и извежда, разрешения от въззивния съд правен въпрос относно правния интерес от предявяването на иск за установяване на трудово правоотношение, то даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в пълно съответствие с установената задължителна практика на ВКС. Поради това този въпрос, респ. изведените в изложението на жалбоподателката формулировки не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Не е налице и соченото от жалбоподателката противоречие между обжалваното определение и решение № 516/06.08.2004 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, с което е разрешен по същество спор по искове по чл. 344, ал. 1 от КТ за защита срещу незаконно уволнение, които са отхвърлени, без изобщо да е разискван въпросът за правния интерес. Няма данни, другото представено от жалбоподателката – определение № 613/17.12.2008 г. по частно гр. дело № 923/2008 г. на ПОС да е влязло в сила, поради което то не формира съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в тази връзка виж и т.т. 2-4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение – касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателката общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с 274, ал. 3 от ГПК за това.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 8729/13.06.2011 г., постановено по частно гр. дело № 7268/2011 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.